Определение № 636 от 14.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 485/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДАЙТОНА” ЕООД, представлявано от адв. М. В., срещу определение № 819 от 12.12.2022г. по в.ч.т.д. № 666/2022г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 67 от 29.09.2022г.по т.д. № 12/2022г. на Разградски окръжен съд в частта, с която се прекратява производството по инцидентен установителен иск с правно основание чл.40 ЗЗД. Частният жалбоподател поддържа, че постановките на т.7а от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК в случая са неприложими, тъй като правната природа на първоинстанционното определение е различна и то не може да се квалифицира като такова по чл.212 ГПК. Излага съображения, че когато отказът на съда да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск е обоснован с преценката на съда за недопустимост на предявения иск, съдебният акт следва да се квалифицира съобразно разпоредбата на чл.130 ГПК и поради това подлежи на обжалване. Аргумент за това според частния жалбоподател се извежда от мотивите на посоченото тълкувателно решение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на частната жалба. Ответниците по частната жалба „А. Инвест” ЕООД и „Пермаш – Дими” ЕООД не представят отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С определение № 67 от 29.09.2022г. по т.д. № 22/2022г. на Окръжен съд – Разград не е допуснат за съвместно разглеждане като недопустим и е прекратено производството по предявения от ищеца „Дайтона” ЕООД с допълнителната искова молба инцидентен установителен иск с правно основание чл.40 ЗЗД. В мотивите на определението си съдът е приел, че предявеният инцидентен установителен иск е недопустим поради липса на активна легитимация. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената срещу определението на първоинстанционния съд частна жалба е недопустима. Приел е, че не е налице нито една от предвидените в чл.274, ал.1 ГПК хипотези, тъй като определението по чл.212 ГПК, с което съдът се произнася по искане за допускане за съвместно разглеждане с първоначалния иск на инцидентен установителен иск, не е предвидена изрична възможност за обжалване, нито определението е преграждащо по смисъла на закона, тъй като искът може да бъде предявен в отделно производство. Изложил е съображения, че в случая произнасянето на първоинстанционния съд по същество представлява не друго, а отказ за приемане за съвместно разглеждане по реда на чл.212 ГПК на инцидентен установителен иск. Изтъкнал е, че от конкретната причина за недопускане на съвместното разглеждане на иска не произтича извод за възможност за неговото самостоятелно обжалване, тъй като определението по чл.212 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е преграждащо производството по първоначално заявения иск. Обжалваното определение е правилно. С определението на първоинстанционния съд е отказано приемането за разглеждане в производството на инцидентен установителен иск, предявен от ищеца по делото с допълнителната искова молба, като постановеният от съда допълнителен диспозитив за прекратяване на производството по този иск е без правно значение, доколкото искът изобщо не е бил допускан за разглеждане и по него не възникнало висящо производство, подлежащо на прекратяване. Това определение е изключено от инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от предвидените в чл.274, ал.1 ГПК, предпоставки, както правилно е приел и въззивният съд. Съгласно т.7а от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл.274, ал.1, т.1 ГПК съдебни актове, нито подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е предвидено изрично в закона, респективно в чл.212 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес, като страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск. Изтъкнато е, че неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск. Посочено е още, че решението по главния иск не формира сила на пресъдено нещо по преюдицилното правоотношение и не съществува пречка преюдициалното правоотношение да бъде предявено с нов иск в отделно производство. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че с оглед мотивите на първоинстанционния съд, обосновали отказа за приемане за разглеждане на инцидентния установителен иск, е неприложимо даденото в т.7а от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Противно на становището на частния жалбоподател, настоящият състав намира, че при съобразяване на мотивите на тълкувателното решение се налага извод, че същите са относими към всички хипотези на неприемане на инцидентен установителен иск, независимо от основанието за това. Дори и при изложени в определението по чл.212 ГПК мотиви за недопустимост на инцидентния установителен иск, с оглед правните последици на това определение за страната не е налице пречка да предяви иска си в отделно производство. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение