Определение № 6690 от 19.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Фарма Юнайтед 2014“ ООД, подадена чрез адв. Ц. Колева, против Определение № 13046 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2953/2024 г. на Административен съд – Варна, с което е: 1) оставена без разглеждане жалбата на „Фарма Юнайтед 2014“ ООД против Решение по Протокол № 02/25.10.2024 г. на Комисия, назначена от управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД за определяне на резултати от проведен конкурс за отдаване под наем за срок от 3 години на недвижим имот – помещение с площ от 67.13 кв. м. на ет. 1 в сградата на „ДКЦ – ХХХ София“; 2) оставено е без разглеждане искането на „Фарма Юнайтед 2014“ ООД за спиране изпълнението на Решение по Протокол № 02/25.10.2024 г. на Комисия, назначена от управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД; 3) прекратено е производството по делото. Наведени са доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с който да се обяви за нищожно решение по Протокол № 02/25.10.2024 г. на Комисията, назначена от управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът – Комисия, назначена от управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД, не ангажира становище по частната жалба. В срока по чл. 232 АПК е депозирано възражение лично от управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД, с което се оспорва основателността на частната жалба. Намира първоинстанционното определение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното пред Административен съд – Варна Решение по Протокол № 02/25.10.2024 г. на Комисията, назначена от управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД са определени резултатите от проведен конкурс за отдаване под наем за срок от 3 години на недвижим имот – помещение с площ от 67.13 кв. м. на ет. 1 в сградата на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД, като за спечелил конкурса кандидат е обявено „П енд К груп“ ООД. Конкурсната процедура е обявена с Решение (Заповед) № 48 от 20.09.2024 г. на управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД за отдаване под наем на част от недвижим имот – частна общинска собственост, включен в капитала на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД, чрез публично оповестен неприсъствен конкурс, като са отразени и конкурсните условия. Със Заповед № 50 от 10.10.2024 г. управителят на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД е определил и състава на конкурсната комисия. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като заповедта за откриване на процедурата за отдаване под наем е издадена от управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД, който не е административен орган, а орган на управление на еднолично търговско дружество с общинско имущество. Позовал се е на чл. 43 от Наредбата за общинските лечебни заведения, в който са уредени правомощията на управителите на едноличните търговски дружества с общинско имущество и на чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт, който регламентира начинът на възлагане на управлението. Въз основа на посочените текстове е приел, че управителят на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, поради което и назначената от него комисия, приела решението, предмет на настоящата жалба също няма тези характеристики и правомощия. Издаденият от нея акт, с който е класиран на първо място участник в конкурса, не е индивидуален административен акт, защото издателят му не притежава качеството на административен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е приел, че недопустимостта на жалбата влече и недопустимост на искането за спиране на оспореното решение, доколкото същото предполага редовна и допустима жалба. Оспореното определение е неправилно. Първоинстанционният съд не е конституирал страните в производството, поради формирания извод за недопустимост на спора. Неправилно е приел, че предмет на разглеждане е Решение по Протокол № 02/25.10.2024 г. на Комисията, назначена от управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД за определяне на резултати от проведен конкурс за отдаване под наем. Видно от самото Решение по Протокол № 02/25.10.2024 г., същото е прието на основание чл. 27, ал.6, предл. второ от Наредбата за общинските лечебни заведения, в производство, проведено от управителя на ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД относно разглеждане и класиране на предложенията за изменение на първоначалните офертите на кандидатите за наематели в процедурата за провеждане на конкурс за отдаване под наем. Това производство се е осъществило, в присъствието единствено на председателя на конкурсната комисия, назначена със заповед на управителя на лечебното заведение. Останалите членове от комисията не са присъствали и не са взели участие в приемането на обжалваното решение, което се установява от съдържанието му и липсата на положени подписи от тяхна страна. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че предмет на спора е Решение по Протокол № 02/25.10.2024 г., издадено от управителя на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД, който следва да бъде конституиран като страна в производството. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена легалната дефиниция на понятието „административен орган“ - органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Изложеното отразява волята на законодателя да разшири обхвата на актовете, които са предмет на обжалване по реда на АПК, като включи и волеизявления на лица и организации, които не са към системата на изпълнителната власт, но осъществяват публични функции или предоставят обществени услуги. В § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление (ДР ЗЕУ) се съдържа определение на понятието „организация предоставяща обществени услуги“ - всяка организация независимо от правната форма на учредяването ѝ, която предоставя една или повече услуги по т. 12. Посочената точка предвижда, че "обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови в т. ч. застрахователни и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. Безспорно е по делото, че „ДКЦ – ХХХ София“ е публично предприятие – еднолично дружество с ограничена отговорност, с общинско участие в капитала, което предоставя обществени услуги – здравна помощ. Изрично е предвидено, че организациите, предоставящи обществени услуги по горепосочената т. 12 от ДР на ЗЕУ са административни органи, независимо от правната форма на учредяването им. С оглед изложеното актовете, които издават тези организации представляват административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, ако те създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Няма спор по делото, че оспореното решение непосредствено засяга правната сфера на „Фарма Юнайтед 2014“ ООД, тъй като дружеството е било кандидат в конкурс за наемане на помещение в сградата на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД и не е избрано за спечелил участник. С чл. 51б, ал. 5 ЗОбС е делегирано правомощие на търговските дружества да отдават под наем имоти или части от имоти, внесени от общината като непарична вноска в капитала им чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по ред, регламентиран с подзаконов акт, приет на основание чл. 51а, ал. 4 от (ЗОбС). В чл. 22, ал. 2, т. 2 от подзаконовия нормативен акт изрично е предвидено, че орган на публичното предприятие – еднолично дружество с ограничена отговорност е управителят, който организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона, учредителния акт на дружеството и решенията на Столичния общински съвет, а в чл. 35, ал. 3 е регламентирано, че сключването на договорите за наем на недвижими имоти на публичните предприятия – еднолични търговски дружества, се извършва от управителите им за срок до 3 години. В чл. 40, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт изрично е регламентирана процедурата за откриване и провеждане на конкурси като процесния. На основание чл.51а, ал.4 от Закона за общинската собственост и чл.3 от Закона за публичните предприятия е приета и Наредбата за общинските лечебни заведения (НОЛЗ). С приемането на Закона за публичните предприятия и Правилника за неговото прилагане се разширява приложимата на национално ниво нормативна рамка, регламентираща обществените отношения в сферата на публичните предприятия, в т.ч. общинското здравеопазване, като лечебните заведения с над 50% общинско участие в капитала попадат в приложното поле на закона. В чл.16 НОЛЗ е разписано, че управителят на лечебното заведение е орган на управление на общински лечебни заведения - публични предприятия - търговски дружества с едноличен собственик на капитала Столична община. Така описаната нормативна уредба е показателна за административните функции, с които разполага управителят на „ДКЦ – ХХХ София“ ЕООД при предоставянето под наем на имоти, които са внесени от общината като непарична вноска в капитала на обществената организация. С оглед правомощията, които законът му предоставя, волеизявленията във връзка с конкурсни процедури за предоставяне под наем на имоти или части от тях, внесени от общината като непарична вноска в капитала на дружеството, са индивидуални административни актове, които засягат неблагоприятно правната сфера на участниците, които не са сред спечелилите. Като не е съобразил регламентацията в АПК, материалния закон и подзаконовите актове по прилагането му, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като следва да се отчете, че в жалбата е инкорпорирано и искане за спиране по чл. 166 от АПК. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК, съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,