Определение № 5 от 06.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1343/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – ЧНД № 21670/2016г., по описа на Софийски районен съд по подадена молба за изменение на мярка за неотклонение от обв.Т. Т. Т.. С разпореждане от 20.12.2016г. по делото съдия от СРС, 21-ви състав, н.о.о е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Посочено е обстоятелството,че на обвиненото лице е повдигнато обвинение по чл.115 вр.чл.18,ал.1 от НК и поради това не е възможно произнасянето на състав на районен съд като родово некомпетентен, съобразно чл.35,ал.1 от НК. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.35, ал.2 от НК делото да бъде възложено за решаване от Софийски градски съд. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице спор за подсъдност по смисъла на чл.44,ал.1 от НК. Състав на Софийски градски съд, ръководейки се не от постановлението на СГП за приемане по компетентност на досъдебното производство, а от предявеното обвинение на дееца, на 09.12.2016г. е прекратил частното производство и е изпратил делото в СРС. Установило се е, че всъщност обвинение по чл.115 във вр.чл.18,ал.1 от НК има, и то е от 17.12.2016г. Това е налагало съставът на СРС да приложи процедурата по чл.42, ал.2 от НПК, като прекрати съдебното производство и изпрати делото не на СГС, както един път е сторил, а на съответния прокурор, в случая този от СГП. Негова е възможността и съответно задължението да внесе делото за разглеждане по искането за изменение на мярка за неотклонение в родово компетентния съд. Съдията-докладчик от СРС,21-ви състав,н.о. е изпълнил първата част от процедурата, като е прекратил съдебното производство (и то на два пъти), като процесуалната икономия при така развилите се обстоятелства изисква делото да бъде изпратено на компетентната прокуратура. Прокурорът следва да изпълни задължението си да внесе искането отново в СГС. Водим от горното и по аргумент от чл.42, ал.2 от НПК, ВКС, I НО,