Определение № 9112 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2026 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Община Пирдоп, гр. Пирдоп, пл. „Тодор Влайков“ № 2, за изменение на Решение № 8148/16.07.2026 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 5713/2026 г., в частта за разноските. Искателят счита, че неправилно съдът е уважил възражението на насрещната страна за прекомерност на възнаграждението за адвокат, както и не е отчел действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което е следвало да отхвърли възражението и да присъди в цялост поисканите разноски, включително данък добавена стойност. Иска Решение № 8148/16.07.2026 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 5713/2026 г. да бъде изменено, а в полза на Община Пирдоп да бъдат присъдени сторените разноски за адвокат в пълен размер. Искането е подадено чрез адв. М. Минков от САК. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (РУО) по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 -2020 (ОПОС) в писмен отговор чрез юрист С. Златанова ангажира становище за неоснователност на искането и въобще прекомерен размер на възнаграждението, тъй като същият не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал.1 АПК. Разгледано по същество, искането на Община Пирдоп е неоснователно. С Решение № 8148/16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 5713/2026 г. Върховният административен съд отменя Решение № 479/17.04.2026 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 1231/2025 г. и вместо него отменя Решение № 216/22.10.2025 г. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция, и осъжда Министерство на околната среда и води за заплати на Община Пирдоп разноски в размер 21 738,38 евро, общо за двете инстанции. Предвид благоприятния за искателя Община Пирдоп характер на постановеното от ВАС решение, същият има право на разноски в производството. Такива са заявени пред всички инстанции и са доказани. По искането е направено мотивирано възражение за прекомерност за възнаграждението за адвокат (чл. 78, ал.5 ГПК), което е опредено за основателно от съда в решението, чието изменение се иска, за което съдът е изложил мотиви. Отговорността за разноски за ответника произтича на чл. 143, ал. 1 АПК, предвиждащ, че на жалбоподателя се присъждат разноски съобразно уважената част от жалбата, включително възнаграждение за адвокат за всяка инстанция, ако е имал такъв. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. СЕС сочи, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда. В този смисъл е формирана трайна съдебна практика, според която при произнасяне по искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Съдът е изложил подробни мотиви, защо в конкретния случай спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, и какъв обем адвокатска работа е извършен, и защо не се оправдава договорения размер на възнаграждението за адвокат от 58 169,11 евро общо за двете инстанции. При съобразяване на съдържанието на осъществената от упълномощения адвокат процесуална защита, изразяваща се в участие в едно откритото съдебно заседание на 26.06.2026г. пред ВАС, изготвена касационна жалба и процесуалната защита в първоинстанционното производство, при проведени две съдебни заседания, настоящият съд приема, че присъденото възнаграждение в размер на 10 000 евро. за всяка инстанция съответства на обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на касатора защита, фактическата сложност на спора, както и на принципите на справедливост и обоснованост. В представения списък възнаграждението за адвокат е отбелязано като обща сума, без да се посочено дали включва данък добавена стойност, не са представени доказателства за регистрацията на адвоката/дружеството по Закона за данък добавена стойност. С оглед посоченото, няма основание съдът да преразгледа направения вече извод относно дължимия размер на разноските за адвокат по административно дело № 5713/2026г., поради което искането, поставило начало на настоящото производство следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал.3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,