Определение № 2247 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2954/2023 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т. 2, вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25023328/06.06.2023 г. на Д. Д. Г. и Д. Д. Г., действащ чрез законния си представител и негов баща Д. Д., за отмяна на основание чл.303, ал. 1, т. 2 ГПК на влезлите в сила въззивно решение № 1219/ 09.03.2023 г. постановено по възз.гр.д. № 9214/2022 г. по описа на Софийски градски съд и решение № 20003251/12.01.2022 г. по гр.д. № 76062/2017 г. на Софийския районен съд, с които са отхвърлени предявените от молителите искове по чл. 55 и чл. 82 ЗЗД срещу ЧЕЗ „Електро България“ АД за заплащане на парични обезщетения. В молбата се излагат твърдения, че съдебните решения са основани на „неистински документ, на неверни показания на свидетели и на нищожни документи“. Сочи се, че констативен протокол № 1014133/26.02.2016 г. е неистински документ – не е издаден от ответника, а от трето лице; с множество поправки и зачерквания е, не е подписан от „двама независими свидетели“; съдържанието му „по форма и по същество е невярно“, не е съставен пред служител на МВР. В хода на първоинстанционното производство свидетелите Т. А., Е. П., Г. М. и Л. Щ. са дали неверни показания. Освен това, отговорът по чл. 131 ГПК на ответника е подаден „от лице с невалидно пълномощно“, съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, не е провел справедлив процес и незаконосъобразно е отхвърлил исковете за обезщетения. Ответникът по молбата за отмяна - ЧЕЗ „Електро България“ АД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира подадената молба за отмяна за недопустима с оглед изложените в нея доводи и основания, поради следното: Молителите твърдят, че атакуваните решения подлежат на отмяна, тъй като по делото са налице документи с невярно съдържание и разпитаните по делото свидетели са дали неистински показания. В ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК, ВКС, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. В приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ и на показания на свидетел с влязла в сила присъда. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, предвидени в НПК. Само наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяната на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. В случая молителите не се позовават на никакви конкретни обстоятелства, респ. не твърдят и не представят доказателства, че с влезли в сила актове по съдебен ред е установена неистинност на сочените документи или на показанията на лицата, разпитани по делото като свидетели. Същевременно, с разрешението по т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от изчерпателно уредените основания по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК, е недопустима. Наведените от молителите оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон от инстанциите при постановяване на съдебните актове, са неотносими за предмета на отменителното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, както се посочи, предпоставките за допустимост на молбата за отмяна в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, не се установяват, поради което същата следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение