Определение № 2459 от 01.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2024 г.
ВАСВторо отделение01.03.2024 г.докладчик Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2932 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2769/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. Сербезова, подадена чрез процесуалния представител адв. Петров, срещу определение № 2932 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2769/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на определението. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – кмет на район „Централен“, Община Пловдив, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Пловдив е приел, че административният орган, в хипотезата на чл. 225а ЗУТ действа служебно, без обвързаност от евентуално сезиране. В тази хипотеза кметът не действа като правораздавателен орган и няма задължение да издаде искания от лицата административен акт, тъй като липсва разписано в закона задължение на кмета, по реда на чл. 225а ЗУТ да издава административни атове по искане на граждани. Това от своя страна извежда извод, че обхватът на искането, обвързващо съда не сочи на действие или бездействие по смисъла на чл. 250, чл. 256, чл. 257 АПК. Посочено е също, че писмото, срещу което е насочена жалбата, има уведомителен характер. Следователно, в случая не е формиран годен за обжалване индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебна проверка. Определението е правилно. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е писмо изх.№ 94013-1711
от 12.10.2023г. на ИД кмет на район"Централен", община -Пловдив. При така установеното по делото правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима. Правният извод на съда, че писмо изх.№ 94013-1711
от 12.10.2023г. на ИД кмет на район"Централен", община -Пловдив, с което Сербезова е уведомена за извършена проверка на във връзка с подаден от нея сигнал за извършено незаконно строителство, не представлява индивидуален административен акт, е съобразен с липсата на правна норма в специалния закон /ЗУТ/, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за налично незаконно строителство. Поради това нито изричният отказ, нито мълчаливият такъв, носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Законът за устройство на територията е предвидил самосезиране на органа по незаконно строителство по чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ или чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ в производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Лицата, подали сигнал за наличен незаконен строеж, дори и да се засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 225а от ЗУТ, съответно чл. 224а от ЗУТ, не създава задължения за тях – адресат на разпореждането за премахване или спиране изпълнението на незаконен строеж е неговият извършител. Обосновано е прието от съда, че писмото, срещу което е насочена жалбата, има уведомителен характер. Следователно, в случая не е формиран и годен за обжалване индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебна проверка. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.