Определение № 3184 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2024 г.

Производствата е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Х. П. срещу решение № 66/ 02.04.24г. на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му за обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 1000лв. до 13000лв., неимуществени вреди, търпени от водено срещу него ДП №330 ЗМ-129/22г. по описа на ОД на МВР- Разград, което било прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №1213/13.03.25г. на ВКС, ІІІ ГО по въпроса дали при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, съдът е длъжен да съобрази всички обстоятелства, релевантни за справедливостта на обезщетението. С определение от открито заседание на 05.06.25г. е даден ход по същество и делото е обявено за решаване. Междувременно с разпореждане от 14.04.25г. на Председателя на ВКС е образувано т.д. №2/25г. на ОСГК по въпроса „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“. Въз основа на горното, ВКС счита, че са налице процесуални пречки за постановяване на решение по настоящото дело, тъй като съгласно чл. 292 ГПК съдът е длъжен да спре производството по касационното дело до постановяването на тълкувателно решение, когато тълкувателният въпрос, който ще се разреши, е от преюдициално значение за производството по гражданското дело. В случая, по воденото срещу ищеца досъдебно производство, не му е повдигнато обвинение, поради което за настоящото дело от значение е отговорът на въпроса по тълкувателното дело, а именно дали Прокуратурата на РБ носи отговорност при липсата на повдигнато обвинение. Водено от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО