Решение № 302 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 78/2011 г.

Решение № 302 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 78/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 680 от 31.05.2011 г. по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] е допуснато касационно обжалване на решение № 167 от 14.09.2010 г. по гр. дело № 368/2010 г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която е отменено решение № 29/13.05.2010 г. по гр. дело № 632/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за разликата от 10 000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Ч. Я. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ още 10 000 лв. или общо 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, ведно със законна лихва от 14.07.2009 г., както и да заплати съдебни разноски в размер на 700 лв. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди установен в чл. 52 ЗЗД в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд - ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 11, държавата отговора за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решения на ВКС постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ по реда на чл. 291 ГПК - решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 832/10.12.2010 г. по гр. дело № 593/2010 г. на ВКС, решение по гр. дело № 1273/2009 г. в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие. С обжалваното решение е прието, че по отношение на ищеца е било образувано наказателно преследване в периода 19.10.2007 г. - 01.12.2008 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда по повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 2 НК. В този период, от доказателствата по делото - свидетелски показания и съдебно - медицинска експертиза е прието за установено, че вследствие стресовата ситуация здравето на ищеца се влошило - появили се здравословни проблеми със сърцето, с функцията на щитовидната жлеза, имало прояви на хипертонични кризи, ищецът се чувствал психически нестабилен притеснен и опозорен пред близки и познати и в обществото, с оглед заемания пост на областен управител на града, предвид публичното отразяване на случая в местния печат. При тези фактически обстоятелства, съдът е преценил, че за понесените от ищеца болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, по справедливост той следва да бъде обезщетен със сума в размер на 20 000 лв., като присъдил още 10 000 лв. към определените с решението на първоинстанционния съд на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД. В касационната жалба на Прокуратурата на РБ се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати още 10 000 лв. обезщетение към присъдените 10 000 лв. с решението на първата инстанция. Излагат се съображения за необосновано завишаване размера на обезщетението, тъй като съдът не е съобразил, че наказателното преследване е приключило в разумен срок, няма определяне на тежка мярка за неотклонение, каквато е "задържането под стража", след образуването на наказателното производство ищецът е продължила да работи на друга отговорна длъжност, като не са констатирани и тежки отклонения в здравословното му състояние. Ответникът Р. Ч. Я. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на решението в обжалваната му част на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Решението е неправилно. Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен спрямо установеното по делото. Настоящият съдебен състав намира, че за покриване вредите на ищеца - понесени болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 10 000 лв. Този размер е съобразен с разумния срок, в който е приключило наказателното производство, с обстоятелството, че по отношение на ищеца не е определяна мярка за неотклонение "задържане под стража", че въпреки обвинението в извършване на престъпление, ищецът е продължал да работи на друга отговорна длъжност. Безспорно е, че предизвиканото наказателно производство, статута на обвиняем и подсъдим, с оглед общественото положение на ищеца, както и отразяване на случая в местната преса на града е психотравма, която е нарушила психическия баланс и се е отразила върху здравето на ищеца, получил сърдечни отклонения, прояви на хипертонични кризи, променена структура на щитовидната жлеза, но видно от заключението на съдебно - медицинската експертиза, вещото лице не е могло да определи, кога е настъпил началния момент на здравословните отклонения, с изключение на нарушенията на пуриновата обмяна, от което следва, че причинната връзка между посочените здравословни проблеми и незаконното обвинение е предполагаема. Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението е и следвало да се отчетат при определяне на обезщетението, което не е направено с обжалваното решение. При тези съображения решението в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 10 000 лв., за разликата от 10 000 до 20 000 лв., като незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени и иска за разликата от 10 000 лв. като неоснователен се отхвърли. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ решението ще следва да се отмени и в частта за съдебните разноските над размер 350 лв. до присъдения размер 700 лв., съобразно уважената част на иск. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.