Определение № 653 от 08.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4440/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от [фирма] - [населено място], чрез адв. С. А., срещу определение №631/04.03.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №504/2015г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.12.2014г. по гр.д. №15722/2014г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради наличието на сила на пресъдено нещо по отношение на претендираното от ищеца право. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК допускането до касационен контрол се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/, а именно: 1) представлява ли постановеното тълкувателно решение нов факт, респ. нововъзникнало обстоятелство, необхванато от силата на пресъдено нещо по приключил с влязло в сила решение спор между същите страни и на същото основание; 2) установяването на наличието или липсата на новонастъпил факт въпрос по основателността на иска ли е, или се отнася до неговата допустимост; 3) длъжен ли е въззивният съд да постанови определението си, след като подложи на обсъждане на всички доводи, изложени в частната жалба. Жалбоподателят счита, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а също така, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответната страна [фирма] – [населено място], представлявана от адв.А. Д., в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, предвид следното: Първият поставен в изложението на касатора въпрос, касаещ правната характеристика и значение на последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, респ. дали тълкувателното решение представлява нов факт от обективната действителност или нововъзникнало обстоятелство, което не се обхваща от формираната сила на пресъдено нещо по спор между същите страни и на същото основание, е предмет на разглеждане по т.1 от образуваното и висящо тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК. Разрешението на този правен въпрос е от значение за изхода на спора по делото, поради което са налице предпоставките на закона за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение