Определение № 13846 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. А. В. от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител, срещу Определение № 13735 от 02.08.2024 г., постановено по адм. дело № 7697/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлено като неоснователно искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 225з-876/14.07.2024 г., издадена от старши полицай в 01 Районно управление (РУ) сектор Охранителна полиция (ОП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), временно му е отнето свидетелство на управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи за настъпването на значителни и трудно поправими вреди в следствие на приложената ПАМ, изразяващи се в лишаване от право на частния жалбоподател да ползва автомобил. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре предварителното изпълнение на процесната заповед. Ответникът не изразява становище. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. След служебна проверка съдът установи, че с Решение №22127 от 04.11.2024 г. АССГ е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 225з-876/14.07.2024 г., издадена от старши полицай в 01 Районно управление сектор Охранителна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата, временно му е отнето свидетелство на управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съгласно чл.166, ал.2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. А според ал.4 на същия член допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Към настоящия момент решението на съда по адм.дело №7697/2024 г., с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 225з-876/14.07.2024 г., издадена от старши полицай в 01 Районно управление сектор Охранителна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи, е влязло в сила, следователно искането на В. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 225з-876/14.07.2024 г. се явява без предмет. Правото да се иска спиране на предварителното изпълнение на административен акт по реда на чл.166, ал. 2 АПК може да се реализира само във висящо съдебно производство по оспорване на законосъобразността на този административен акт, а в случая такова липсва. Предвид изложеното съдът намира частната жалба за недопустима. Така мотивиран и на основание чл. 166, ал.4 във вр. ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение