Определение № 5344 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. С. С., от гр.Русе, [ЕГН], срещу определение № 434 от 12 февруари 2026 год. постановено по адм. дело № 781/2025 год. по описа на Административен съд гр. Русе. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Н. С. С. срещу приложената с конклудентни действия принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, букв. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно – „репатриране на автомобил“ с рег. № [рег. номер], и е прекратил производството по делото в тази му част. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на него, в качеството му на водач на процесното репатрирано МПС. Ответната по делото страна не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, която има правен интерес. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Русе е образувано по две жалби - на Н. С. С. и Й. Н. С. срещу извършено на 09 декември 2025 год. репатриране на лек автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № [рег. номер]. В хода на делото е установено, че като собственик на репатрираното МПС, спрямо което е приложена ПАМ, е вписана Й. Н. С., както и че липсва вписване по отношение на частният жалбоподател като ползвател. При така установените факти, първоинстанционният съд е оставил жалбата на Н. С. С. без разглеждане и е прекратил производството по адм. дело № 781/2025 год. по отношение на него. За да постанови този резултат, съдът е приел, че според разпоредбата на чл. 171, т. 5, букв. „б“ ЗДвП неблагоприятните последици от принудителната мярка – разходи за преместване на превозното средство и таксата за отговорното пазене, възникват за собственика на автомобила. Именно той има правен интерес от оспорване на приложената ПАМ. При наличните по делото доказателствата, че собственикът на лек автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № [рег. номер], е Й. Н. С., състава на Административен съд гр.Русе е приел, че за Н. С. С. не е налице правен интерес да обжалва приложената принудителна административна мярка. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд гр. Русе е достигнал до правилен извод за липса на правен интерес от оспорването, тъй като частният жалбоподател е лице, различно от собственика/ползвателя на автомобила, спрямо който е приложена ПАМ и са извършени разходи в тази връзка. Съгласно чл. 171, т. 5, букв. „б“ ЗДвП, приложим в настоящия случай, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство. Разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, че вредите, възникнали вследствие на репатрирането на автомобила, са настъпили за частният жалбоподател Н. С. С. в качеството му, от една страна, на водач на автомобила по време на прилагането на процесната ПАМ и, от друга страна, на лице, заплатило реално разходите по преместване на МПС. Разпоредбата, посочена по-горе, изрично посочва, че „разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство“. Или законодателят императивно е определил кой е адресата на процесната ПАМ и това е собственика на репатрираното МПС. Без значение в случая е и дали собственикът Й. С. С., е упълномощил друго лице да управлява репатрираното МПС по това време. Упълномощаването е факт, релевантен за уведомяването на лицето, че автомобилът му е бил предмет на принудително преместване. В случая обаче липсват доказателства за такова упълномощаване. По отношение на твърдението, че частният жалбоподател Н. С. С. реално е заплатил разходите по извършеното репатриране, също не му придава качеството на адресат на процесният ПАМ. Извършеното плащане поражда облигационни правоотношения между него и собственика на репатрираното МПС, но те са извън плоскостта на административното право и не му придават качеството на лице с правен интерес за оспорване на процесната ПАМ. С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че за Н. С. С. липсва качеството на собственик/ползвател на МПС с рег. № [рег. номер], следователно същият няма правен интерес от оспорване, поради което жалбата правилно е оставена без разглеждане и производството по отношение на него е прекратено като недопустимо. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение