Определение № 5680 от 05.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4111/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба срещу Определение № 4268 от 24.09.2025 г. по гр.д.№ 3253/2024 г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от М. Г. Б. и Д. Г. Б. молба вх.№ 13264 от 15.07.2025 г. за изменение на Определение № 3641 от 11.07.2025 г. по гр.д.№ 3253/2024 г. на ВКС, І г.о. в частта за разноските и е прекратено производството по чл. 248 ГПК по съображения, че молбата по чл. 248 ГПК е недопустима, тъй като не е налице предвидената в чл. 80, изр. 2 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й - представяне на списък по чл. 80 ГПК. Частните жалбоподатели М. Г. Б. и Д. Г. Б. поддържат, че определението е незаконосъобразно, тъй като списъкът за разноски се съдържа в молбата по чл. 248 ГПК. Молят за отменяването на Определение № 4268 от 24.09.2025 г. Ответницата по частната жалба - Т. М. К., е подала писмен отговор със становище, че жалбата е неоснователна. По съществото на жалбата, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С Определение № 3641 от 11.07.2025 г. по гр.д.№ 3253/2024 г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване по подадена от Т. М. К. касационна жалба с оглед което касаторката е осъдена да заплати на М. Г. Б. и Д. Г. Б. сумата 1 200 лв. - разноски за защитата пред ВКС, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. С молба вх.№ 13264 от 15.07.2025 г. М. Г. Б. и Д. Г. Б. са заявили искане за изменение на Определение № 3641 от 11.07.2025 г. в частта за разноските, чрез увеличаване размера на присъдените на молителите разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция – от 1 200 лв. на 2 400 лв. Направената с обжалваното Определение № 4268 от 24.09.2025 г. по гр.д.№ 3253/2024 г. на ВКС, І г.о. преценка, че молбата с вх.№ 13264 от 15.07.2025 г. е процесуално недопустима, е законосъобразна. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Задължителни указания по приложението на цитираната разпоредба са дадени с т.т. 2, 8, 9 и 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Разяснено е, че претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските; този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени; няма пречки списъкът да бъде инкорпориран още в сезиращия документ (искова молба, жалба); страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство; представеното в производството доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК. Правната последица от неизпълнение на процесуалното задължение по чл. 80 ГПК е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, като липсата на списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Отнесени към развиващото се пред касационната инстанция производство по чл. 288 ГПК, в случаите, когато то приключва с определение, с което касационното обжалване не се допуска, задължителните указания по приложението на чл. 80 ГПК налагат извод, че претенцията за присъждането на разноски в полза на ответника по касационната жалба може да бъде заявена валидно най-рано с отговора на касационната жалба, а най-късно - до датата на закритото съдебно заседание, насрочено за произнасяне по наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за селектиране на жалбите; списъкът по чл. 80 ГПК може да бъде инкорпориран в отговора на касационната жалба или в самостоятелен документ, като следва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени – с посочване и на претендирания за присъждане размер; ответникът по касационната жалба следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направил само един разход в производството, за който е представено доказателство, като представеното в производството доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК; при отсъствието на представен списък най-късно до датата на закритото съдебно заседание по чл. 288 ГПК последващо заявено искане за изменение на определението, с което касационно обжалване не се допуска, е процесуално недопустимо. В случая е безспорно, че нито с отговора на касационната жалба, нито до 13.05.2025 г. ответниците по касационната жалба са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК. По тази причина заявеното с молбата им с вх.№ 13264 от 15.07.2025 г. искане по чл. 248 ГПК е процесуално недопустимо. Ирелевантно е направеното в молбата по чл. 248 ГПК изброяване на претендираните за присъждане разноски (в който смисъл е оплакването в разглежданата частна жалба), тъй като е обективирано в документ, постъпил по делото след релевантния краен момент по чл. 80 ГПК - датата на закритото съдебно заседание по чл. 288 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия