Определение № 581 от 18.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4041/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. М. К., чрез адв. Д. Д. Н., срещу определение от 15.06.2015г., постановено по възз.гр.д. №116/2015г. на Окръжен съд - Смолян, с което на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК е спряно производството по делото, до приключване на досъдебно производство № 9/2015 г. на НСлС – София. Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и моли за неговата отмяна. Насрещната страна [фирма] – [населено място], в указания от закона срок, не представя писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството по делото е образувано по предявения от Ф. М. К. от [населено място] против [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина на ищцата (Х. К.) при трудова злополука, станала по време на работа в ответното дружество. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че образуваното в Н. с. с. – [населено място] срещу Ш. Р. С. (старши-началник смяна в [фирма]) досъдебно производство №9/2015г. за престъпление по чл.123, ал.4 вр. с ал.1 от НК, е във връзка с разрешаването на спора по настоящото дело. Съдът е стигнал до този извод, като е счел, че изходът на гражданския спор за отговорността на работодателя по чл.200 КТ зависи от установяването на това, дали е налице престъпление във връзка със случилата се трудовата злополука. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. За приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е необходимо съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Според константната практика на ВКС, фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови спиране на соченото основание (в този смисъл са - решение №116/15.05.2013г. по гр.д. №745/2012г. на ВКС, IV г.о., определение №566/19.09.2013г. по ч.гр.д. №5301/2013г. на ВКС, IV г.о. и др.). Имуществената отговорност на работодателя при смърт на работника, причинена от трудова злополука, е обективна и безвиновна. Обстоятелството, че друг работник или служител има вина за настъпването на злополуката, не е елемент от фактическия състав на тази отговорност. Затова и фактът, дали Ш. С. е извършил престъпление, квалифицирано по чл.123, ал.4 във вр. с ал.1 НК, не е обуславящ за изхода на гражданското дело. За да бъде основателен предявеният иск с правно основание чл.200 КТ, е необходимо да се установи наличието на трудова злополука, настъпилата смърт, претърпените вреди, както и причинната връзка между злополуката и настъпилите вреди. Неправилно въззивният съд е приел, че от установяването на сочените престъпни обстоятелства зависи изходът на спора по настоящото гражданско дело. Не е налице основанието за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по разрешаване на спора. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение