Определение № 2884 от 06.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2164/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 8094/07.07.2023 г. от К. С. К., ответник по частна касационна жалба, представляван от адв.К. и адв.С., с приложено адвокатско пълномощно, с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение № 1959 от 04.07.2023 г. на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на определение №51 от 03.02.2023г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по в. ч.гр. дело № 27/2023г. С определението на въззивния съд е потвърдено първоинстанционното определение на Окръжен съд Ямбол, с което е върната като нередовна исковата молба на Д. Й. Д., подадена срещу К. С. К. за осъждане на последния да заплати сумата от 155 000лв., с която се е обогатил за негова сметка. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на частната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за частното производство с оглед на приложения договор за правна услуга, адвокатско пълномощно и списък на разноските за адвокатско възнаграждение от 5 000лв.. Ответникът по молбата Д. Й. Д., изразява становище за неоснователност на молбата и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на III г. о. на ГК, след преценка на събраните по делото доказателства и доводи на молителя намира следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е основателна - искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е направено своевременно с отговора на частната жалба, като по делото са приложени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна услуга за изготвяне на отговор на частна касационна жалба и представителство. Съдът е пропуснал да се произнесе за разноските в определението си по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което в случая приключва производството пред касационната инстанция. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай, при този изход на делото и не допускане на касационно обжалване на въззивното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционният съд за връщане на исковата молба по един от исковете, на ответната страна по частната касационна жалба се дължат разноските за настоящото производство. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, както е посочен в молбата за допълване на определението в частта относно разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК по искане на насрещната страна съдът може да определи по-нисък размер на разноските в тази им част, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящото производство, съдът вземе в предвид, че молителя чрез своите процесуални представители е подал само отговор на частната касационна жалба без да се явяват страните в съдебно заседание, а делото в конкретното производство по частната жалба не се отличава и с фактическа и правна сложност пред касационната инстанция, касае само въпроса за преценката на съда относно редовност на исковата молба, а не спора по същество и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. с чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение в производствата по частни жалби, с които се прегражда развитието на производството е от минималния размер за една инстанция, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от Наредбата. В посочената разпоредба на чл.11 от Наредбата е предвидено за изготвяне на частна жалба, респективно в случая отговор на частна касационна жалба, минималното възнаграждение е от 400лв., а когато жалбите се разглеждат в открито заседание- 600лв. С оглед на което в процесния случай на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение за отговор на частната жалба от 5 000лв. се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и при направеното възражение за прекомерност, което е основателно следва да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част и с оглед на чл.11 от Наредбата в размер на сумата от 400лв. Предвид изложеното постановеното на 04.07.2023 г. определение на ВКС по ч. гр. д. № 2164 от 2023 г. следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение от 400лв. за настоящото частно производство. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.