Определение № 890 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 371/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Антисел България" ООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат И. Николов, срещу определение № 1278/28.11.2024 г. по преписка № КЗК-775/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение в частта за разноските по т.4 и т. 5, на решение №1164/07.11.2024 г., постановено от Комисията по същата преписка. Релевирани са подробни доводи за неправилност на атакуваното определение, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който подаденото от "Антисел България" ООД искането по чл. 217, ал. 2 ЗОП да бъде уважено, като на дружеството бъдат присъдени направените в производството пред КЗК разноски. Ответната страна - Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В. Пелова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради което прави искане същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като съобрази данните по делото и оплакванията на частния жалбоподател, приема, че частната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Производството по преписка № КЗК-775/12.09.2024г. 2022 г. е образувано по жалбата на "Антисел България" ООД срещу решение № F553615/25.07.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: " Доставка на специализирано лабораторно оборудване за нуждите на Българска агенция за безопасност на храните“ по проект „Повишаване на капацитета на Българска агенция за безопасност на храните, пряко свързан с превенция и преодоляване на риска от възникване на заразни болести по селскостопанските животни, както и борбата с тях“ по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 и съгласно сключен Държавен фонд „Земеделие“ договор за БФП №BG06RDNP001-5.001-0038-С01/04.04.2022г. по 7 /седем/ обособени позиции. С решение №1164/07.11.2024 г., постановено по преписка №КЗК-775/2024г. КЗК, е оставила без уважение жалбата на дружеството срещу решение № F553615/25.07.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: " Доставка на специализирано лабораторно оборудване за нуждите на Българска агенция за безопасност на храните“ по проект „Повишаване на капацитета на Българска агенция за безопасност на храните, пряко свързан с превенция и преодоляване на риска от възникване на заразни болести по селскостопанските животни, както и борбата с тях“ по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 и съгласно сключен Държавен фонд „Земеделие“ договор за БФП №BG06RDNP001-5.001-0038-С01/04.04.2022г., в частта му по обособена позиция №1 „Разходи за закупуване на оборудване за нуждите на областна дирекция по безопасност на храните гр. Благоевград“ и по обособена позиция №7 „Разходи за закупуване на оборудване за нуждите на областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен“, открита с решение № F553615/25.07.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ. С т. 2 е оставена без разглеждане жалбата на дружеството решение № F553615/25.07.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: " Доставка на специализирано лабораторно оборудване за нуждите на Българска агенция за безопасност на храните“ по проект „Повишаване на капацитета на Българска агенция за безопасност на храните, пряко свързан с превенция и преодоляване на риска от възникване на заразни болести по селскостопанските животни, както и борбата с тях“ по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 и съгласно сключен Държавен фонд „Земеделие“ договор за БФП №BG06RDNP001-5.001-0038-С01/04.04.2022г., в частта му по обособени позиции №2 „Разходи за закупуване на оборудване за нуждите на областна дирекция по безопасност на храните гр. Варна“, по обособена позиция №3 „Разходи за закупуване на оборудване за нуждите на областна дирекция по безопасност на храните гр. Враца“, по обособена позиция №4 „Разходи за закупуване на оборудване за нуждите на областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив“, по обособена позиция №5 „Разходи за закупуване на оборудване за нуждите на областна дирекция по безопасност на храните гр. Сливен“ и по обособена позиция №6 „Разходи за закупуване на оборудване за нуждите на областна дирекция по безопасност на храните гр. Хасково“. С т. 3 е прекратила производството по преписка №КЗК-775/2024г. по жалба на дружеството срещу решение № F553615/25.07.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: " Доставка на специализирано лабораторно оборудване за нуждите на Българска агенция за безопасност на храните“ по проект „Повишаване на капацитета на Българска агенция за безопасност на храните, пряко свързан с превенция и преодоляване на риска от възникване на заразни болести по селскостопанските животни, както и борбата с тях“ по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 и съгласно сключен Държавен фонд „Земеделие“ договор за БФП №BG06RDNP001-5.001-0038-С01/04.04.2022г., в частта му по обособени позиции №2, 3, 4, 5 и 6. С т. 4 е възложила на „Антисел България“ ООД да заплати на БАБХ, направените разноски в производството пред КЗК в размер на 240 лв. за юрисконсултско възнаграждение и с т. 5 е оставила без уважение искането на „Антисел България“ ООД за възлагане на направените по производството разноски. По така постановеното решение е постъпило искане за изменение на същото в частта за разноските, което КЗК е оставила без уважение същото. За да достигне до този резултат КЗК след преценка на доказателствата, съпоставяйки ги с относимите правни норми е приела, че жалбата на дружеството в частта по обособени позиции №1 и №7 е неоснователна, съответно е оставена без уважение жалбата му. По отношение на обособени позиции № 2, 4, 5 и 6 е прекратено, КЗК е оставила без разглеждане жалбата, тъй като процедурата е прекратена на основание чл. 110, ал.1, т. 1 от ЗОП с влязло в сила решение поради обстоятелството, че не е подадена нито една оферта, заявление за участие или конкурсен проект или не се е явил нито един участник за преговори и производството е прекратено, поради което в горните хипотези не се дължат разноски на дружеството. А по обособена позиция №3 възложителят е прекратил процедурата на основание чл. 110, ал.1, т. 9 от ЗОП, поради необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица, което съгласно приложимата съдебна практика се приравнява на оттегляне на оспорения административен акт по смисъла на чл.143, ал.2 от АПК и в случая се следват разноски на дружеството, същите са доказани по основание, но не и по размер с оглед всяка отделна позиция, поради което е оставено без уважение искането. По отношение на искането за възлагане на разноски за платена държавна такса, които се дължат във връзка с оттеглянето на оспорвания административен акт по обособена позиция №3 е оставено без уважение, тъй като дружеството е заплатило една държавна такса в размер на 1700 лева за обжалване на решението за откриване на процедурата в неговата цялост, като аргументите му се отнасят до всички обособени позиции, а не само по обособена позиция №3, поради което няма как в административното производство пред КЗК по реда на ЗОП да се разделят и възлагат разноски за държавна такса във връзка с една обособена позиция. С оглед на така приетото КЗК е счела, че разноските следва да бъдат понесени от дружеството така, както са направени. На следващо място по направеното искане за изменение на решението в частта за разноските по отношение на възложеното в полза на възложителя юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева е оставено без уважение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съставът споделя мотивите на КЗК, обосновали правните й изводи за неоснователност на подаденото от частния жалбоподател искане за изменение в частта му за разноските на решение №1164/07.11.2024 г., постановено от Комисията. Според чл. 217, ал. 1 ЗОП Комисията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в тази глава и при условията на чл. 143, ал. 2 АПК, съгласно която разпоредба подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая, видно от мотивите на акта на възложителя за прекратяване на процедурата по обособена позиция №3, същата е прекратена на основание чл. 22, ал.1, т. 8 вр. с чл. 108, т. 4 вр. с чл. 110, ал.1, т. 9 от ЗОП в хода на образуваното пред компетентния орган по преразглеждане производство, по правната си същност, характер и последици се приравнява на оттегляне на оспорения административен акт, тъй като има правопогасяващ ефект за участниците в процедурата, както правилно е приела КЗК. При установени нарушения при откриването и провеждането на възлагателната процедура, които не могат да бъдат отстранени без при това да бъдат изменени условията, при които тя е обявена, както и при установена необходимост от съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица, възложителят действа при условията на обвързана компетентност, по реда на специалния ЗОП и за него не е налице възможност да оттегли акта си на основание чл. 91 ЗОП например, а единствено - да прекрати процедурата при условията на чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗОП. В случая, именно това е сторено от възложителя след подаване на жалбата на "Антисел България" ООД, срещу решението за откриване на процедурата, при което обаче от дружеството - жалбоподател пред КЗК са заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение за ангажираната от него адвокатска защита. В производството пред Комисията също важи общото правило, че този, чието поведение е дало повод за завеждане на дело пред съд, отговаря за разноските. При липсата на изрична уредба, според чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове се налага въпросът да бъде разрешен като се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона. Такъв именно е уреденият в чл. 143, ал. 2 АПК случай, регламентиращ отговорността за разноски при оттеглен административен акт. Съгласно мотивите на установената съдебна практика, не се прави разлика между акт за прекратяване на процедурата по чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗОП и оттеглен административен акт по реда на чл. 91, ал. 1 АПК, съответно - на чл. 156, ал. 1 АПК. Отговорността за разноските е винаги обективна и следва от обстоятелството, че ответникът с издаването на незаконосъобразен административен акт за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, впоследствие прекратена при условията на чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗОП, неоснователно е станал причина за оспорването му, а с това и за реализиране на разноски от страна на жалбоподателя, както правилно е приела КЗК. В случая настоящият съдебен състав след като прецени приложените към списъка доказателства, приема изложените от КЗК мотиви, че искането на „Антисел България“ООД за възлагане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по отношение на обособена позиция №3 е доказано по основание, но не и в поискания размер, поради което съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК във връзка с чл. 216, ал. 7 ЗОП. Правилен е и извода на КЗК, че искането на дружеството за възлагане на разноски за платена държавна такса, във връзка с оттеглянето на оспорвания административен акт по обособена позиция №3 следва да бъде оставено без уважение, тъй като е платена една държавна такса в размер на 1700 лв. за обжалване на административния акт в цялост, като аргументите се отнасят до всички обособени позиции, поради което няма как в административното производство да бъдат внесени отделни такси и разноските следва да бъдат понесени така, както са сторени. По отношение на прекратеното производство по обособени позиции №2, 4, 5 и 6 правилно КЗК е приела, че не се дължат разноски, поради което доводите в тази посока следва да се приемат за неоснователни. Това е така защото решението, с което обществената поръчка се прекратява за обособена позиция №2, 4, 5 и 6, на основание съответно чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗОП, не може да бъде приравнено на оттегляне на административен акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК, тъй като прекратяването на процедурата по възлагане на обществена поръчка на посоченото основание има друго съдържание и смисъл. За разлика от правото на административния орган по чл. 156, ал. 1 от АПК да оттегли изцяло или отчасти оспорения административен акт, прекратяването на процедурата по спорната обособените позиции е направено на основание чл.110, ал.1, т.1 от ЗОП, което предпоставя по императивен начин прекратяване на процедурата с мотивирано решение, когато не е подадена нито една оферта, заявление за участие или конкурсен проект или не се е явил нито един участник за преговори. В случая възложителят не е оттеглил оспорения административен акт понеже се е "съгласил" с твърденията в жалбата, а е прекратил процедурата за възлагане на обществената поръчка, мотивиран от факта, че не е подадена нито една оферта за посочената обособена позиция. Иначе казано, предприетото процедурно действие от негова страна не е обвързано с подадената пред КЗК жалба от "Антисел България"ООД. Изложените съображения налагат извод, че обосновано и законосъобразно КЗК е оставила без уважение искането на "Антисел България"ООД за присъждане на разноски в разглеждания случай. Постановеното определение е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, Четвърто отделение,