Определение № 313 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас чрез юрк. Илиева за изменение на Решение №11245/11.11.2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение по административно дело №6752/2025 г., в частта му за разноските. В искането се твърди, че присъденото в полза на касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 792.39 лв. не съответства на уважената част от жалбата. Според искателя претендираното от него юрисконсултско възнаграждение е това, посочено в списъка по чл. 80 ГПК, и срещу него противната страна не е възразила. Поради това иска да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 9 267.28 лв. Ответникът по искането - „БЛЕК СИЙ ФЕМИЛИ РЕЗИДЕНС“ ЕАД, ЕИК 175126398 със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, [улица]не изразява становище по него. Искането е допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. При материален интерес в размер на 389 602.85 лв. касационният жалбоподател е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 20 234.24 лв. Твърди, че то е изчислено по реда на Наредбата за адвокатска работа. Касационната жалба е уважена частично от Върховния административен съд и РА е потвърден за установените с него задължения на „БЛЕК СИЙ ФЕМИЛИ РЕЗИДЕНС“ ЕАД за ДДС за д. п. м. октомври 2018 г. в резултат на начисления ДДС в размер на 180 221.40 лв. Според заявеното в искането за изменение на решението на ВАС в частта му за разноските, на уважената част от жалбата съответстват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 267.28 лв. С решението си настоящият съдебен е състав е присъдил на страната разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 792.39 лв., съобразявайки поисканите от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Според т. 61 от Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, ако установи, че наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба (чл. 78, ал. 5 ГПК бел. наша), нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В т. 54 от същото решение СЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Изрично е регламентирано в член 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни. Съобразявайки решението на СЕС, което е задължително за националния съд, настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от юрисконсулта работа във връзка с предоставената от него правна защита. Това означава, че съдът може да присъди по-нисък размер от определения в Наредба №1/2004 г. Безспорно правната защита на страната от процесуалния й представител в първоинстанционното производство е в много по-голям обем в сравнение с тази, предоставена от него в касационното производство, в което не се извършват процесуални действия по събиране на доказателства и установяване на факти, а проверка на първоинстанционното решение за правилното прилагане на закона. За изготвянето на касационната жалба и осъществяване на процесуално представителство в едно съдебно заседание съдът е преценил, че не се следва по-голям размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение от присъдения, който е и претендираният за осъщественото такова в първоинстанционното производство. По така изложените съображения искането на директора на Дирекция ОДОП - Бургас за изменение на Решение №11245/11.11.2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение по административно дело №6752/2025 г. в частта му за разноските следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение