Решение № 4894 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Решение № 4350/13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2679/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която фондът е осъден да заплати на ЕТ „С. К. – В. “ обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 164,02 лева, представляващи законна лихва за забава. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3. Твърди се, че не е доказано настъпването на вреда, нито причинна връзка между отменения административен акт и претендираната законна лихва, както и че началният момент на дължимостта е неправилно определен. Поддържа се и тезата, че липсва забавено изпълнение на парично задължение. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ЕТ „С. К. – В. “, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Излага съображения, че всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са налице, включително вреда под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в законната лихва за периода на забавата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните, събраните доказателства и наведените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил по безспорен начин, че по подаденото от търговеца заявление за подпомагане за кампания 2020 г. е постановен мълчалив отказ, отменен с влязъл в сила съдебен акт, както и че последващо уведомително писмо, с което е отказано плащане, е обявено за нищожно със съдебно решение. Безспорно е също, че дължимата субсидия по схема ЕЖСК (мляко) е изплатена едва на 22.05.2024 г. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и че съществува причинна връзка между този акт и забавеното плащане. В мотивите на решението първоинстанционният съд е подчертал, че в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност, законната лихва по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 от ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че липсва доказана вреда. Вредата в случая се изразява в пропусната полза – невъзможността ищецът да се ползва своевременно от дължимата сума, като тази вреда се измерва чрез законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Този вид вреда е признат както в съдебната практика, така и в теорията като типична последица от забава при парични задължения. Правилно съдът е приел, че законната лихва има обезщетителен характер и представлява именно мярка за вредите от неизпълнение. Неоснователно е и възражението, че липсва причинна връзка. Забавата в плащането е пряка последица от незаконосъобразния отказ и последвалите действия на административния орган, довели до отлагане на изплащането с години. Без този отказ плащането би било извършено в нормативно определения срок, поради което причинната връзка е налице и е пряка и непосредствена. Настоящият състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд относно началния момент на забавата. Съгласно приложимата европейска правна уредба плащанията по съответните схеми следва да се извършат до 30 юни на следващата година, поради което правилно е прието, че забава е налице от 01.07.2021 г., а не от по-ранен момент. В тази част съдът е направил правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са и възраженията, че обезщетението не може да се търси по реда на ЗОДОВ. При липса на специален ред за присъждане на лихва в административното производство, искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е единственият способ за защита, което е правилно отчетено от първата инстанция. Като е достигнал до извод за частична основателност на иска и е определил размера на обезщетението съобразно действителния период на забава, първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция. Същите са реално заплатени и следва да бъдат определение в размер на 1764,76 лв. съгласно изискванията на чл.8, ал.1 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,