Решение № 14233 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8117/2010 г.

Решение № 14233 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8117/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Росица Борисова Чилова от гр. Пловдив, ул. "Кичево" № 64, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Светослава Хаджиева, против Решение № 12 от 20.04.2010 г. на Пловдивски окръжен съд по адм. д. № 9 по описа за 2009 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 1148/08.05.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 616/28.06.2006 г. на директора на Д"ОУИ"Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е определено да внесе за данъчен период 2002 г. данък по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) в размер над 517,22 лв. до 21 289,15 лв. главница и съответни лихви и задължения по ЗДДС в размер на 8 272,45 лв. и съответни лихви за данъчни периоди м. 04, 05 и 09.2002 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като неправилно била определена данъчната основа при участието на парични суми, ненамерили отражение в счетоводството на ревизираното лице. Следвало да се има предвид приетото при първоначалното разглеждане на делото заключение на съдебно-икономическа експертиза. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в обжалваната част, както и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Делото е било за втори път пред първоинстанционния съд, след отменително Решение № 9787 от 17.07.2009 г. на ВАС, състав на първо отделение, по адм. д. № 3976/2009 г. С отменителното решение са дадени задължителни указания за определяне на данъчната основа, които се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Ревизията е била по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, поради установеното предоставяне на заеми от страна на ревизираното лице, без счетоводното им отразяване в счетоводството на регистрирания едноличен търговец. С четири нотариални акта от 2000 и 2001 г. РЛ заедно със съпруга си е продало недвижими имоти в режим на СИО. За да послужат като оправдание за извършените заеми, половината от придобитите при продажбата на недвижими имоти средства е следвало да са постъпили в касата на предприятието на едноличния търговец и да са осчетоводени по дебита на сметка 501 "Каса" и по кредита на съответната разчетна сметка, а по делото е установено с неоспорена експертиза, че това не е извършено. В мотивите на отменителното решение е дадена конкретна задача на вещо лице, по която да бъде определена данъчната основа и тези указания са изпълнени стриктно от съдебния състав при новото разглеждане на делото. Задачата е била данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и допълнително начисления ДДС да се изчисли от вещото лице при съобразяване с наличието на средства в размер на 16 627 лв. лв. заедно с началното салдо по РА, което е в размер на 25 899.33 лв. и признатия от органите по приходите заем в размер на 36 000 лв. При доказани други доходи на физическото лице, сумата от 16 627 лв. не следва да се намалява със средния разход за живот на едно лице /4346 лв./. Посочената задача е изпълнена от вещо лице по назначената при новото разглеждане на делото експертиза, чието заключение не е оспорено и съдебното решение е постановено изцяло въз основа на това експертно заключение.