Определение № 259 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2015 г.

Л. П. П. е подал частна жалба / наречена „Молба”/ срещу определение № 534 от 03.12.2015 г. по ч.гр.д. № 4339/2015 г. на ВКС, І г.о. С разпореждане от 11.03.2016 г. частната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., дължима съгласно чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Указанието не е изпълнено. Жалбоподателят счита, че такава не се дължи и след като веднъж е внесъл държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС/ във връзка с подадената от него частна жалба срещу въззивно определение № 952 от 09.12.2014 г. по в.гр.д. № 897/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, то тази държавна такса ползва всички последващи частни жалби, подадени от него. С разпореждане от 29.07.2016 г. на жалбоподателят отново е дадена възможност да внесе дължимата държавна такса в едноседмичен срок от получаване на съобщението, или да представи доказателства, че такава е внесена. Указанията са съобщени на жалбоподателя лично на 09.08.2016 г. Едноседмичният срок за изпълнението им е изтекъл на 16.08.2016 г., вторник, работен ден. До момента нередовността на частната жалба не е отстранена. Поради това и на основание чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 261, т.4 ГПК същата следва да бъде върната. Водим от гореизложеното съдът