Определение № 422 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 382/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], София, срещу определение №255 от 21.05.2012г., по гр.д. № 613/2012 г., по описа на ВКС, ІVГО. С последното е оставена без разглеждане молбата на [фирма], София, за отмяна на влязлото в сила решение № 826 от 17.12.2010 г., допълнено с решение № 82 от 08.02.2011 г. на Хасковския районен съд по гр.д. № 1145/2010г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Ответниците по частната жалба Г. Г. Д.,С. А. Д. и Н. Г. И. чрез адв. Г. вземат становище за неоснователност на частната жалба, като искат присъждане на разноски в размер 1000лв. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството по гр.д.№613/2012г. на ВКС е образувано по молба за отмяна на влязлото в сила решение № 826 от 17.12.2010 г., допълнено с решение № 82 от 08.02.2011 г. на Хасковския районен съд по гр.д. № 1145/2010г., с които е прогласена нищожността на договора за учредяване на право на строеж за имотите, които супефициарят е ипотекирал в полза на банката. Тази молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена от молителя от негово име и за сметка на ипотекарния му длъжник [фирма] - Д., както и на длъжника по заема - Н. Г. Б.. За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на ВКС е счел същата за недопустима. Изложил е съображения, че молителят не е страна в производството по делото, нито е обвързан от постановеното съдебно решение. Отчел е, че договорът за ипотека е вписан в нотариалните книги по партидата на ипотекарния длъжник [фирма] с рег. № 6008/15.04.2008, преди предявяване и вписване на исковата молба /исковата молба е предявена в съда на 12.04.2010 г. и е вписана в нотариалните книги по същата партида с рег. № 1893/05.05.2010г. /. Обосновал е и извод, че молителят не е процесуално легитимиран да иска от свое име отмяна на влязло в сила съдебно решение в отношенията на трети лица. Посочил е, че кредиторът може да упражни права (в т.ч. процесуални) на бездействащия длъжник, ако бездействието пречи на удовлетворяването му, но е приел, че в случая бездействието както на длъжника по заема, така и на ипотекарния длъжник е правно ирелевантно. В съдебния си акт съдът е посочил и това, че банката може да предприеме принудително изпълнение срещу длъжника по заема, както и върху ипотекирания имот независимо от това, какви прехвърляния са вписани по партидата на ипотекарния длъжник след вписването на договора за ипотека и какви съдебни решения са постановени без нейно участие като страна по делото по искови молби срещу ипотекарния длъжник „Нови имоти” (Е)О., предявени след 15.04.2008г. и вписани в нотариалните книги по неговата партида след рег. № 6008/15.04.2008г. При съобразяване нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК е посочил, че купувачът от публичната продан ще придобие всички права, които ипотекарният длъжник „Нови имоти” (Е)О. е имал върху имота към вписването на договора за ипотека и никакви права по сделки или съдебни решения не могат да му бъдат противопоставени, след като не могат да се противопоставят на взискателя [фирма], София.За да обоснове извода си, че молителят не е легитимиран да предяви молбата за отмяна съдът е посочил и това, че банката може да защити правата си по предявения срещу нея иск по гр.д. 750/2011 пред Хасковския районен съд за прогласяване нищожността на договорната ипотека, който иск би бил недопустим в случай, че е обвързана от силата на присъдено нещо на решенията, чиято отмяна иска. При недопустимост на иска пътят на защита на правата на банката би бил оспорване с павлов иск (чл. 135 ЗЗД) на решенията като постановени в привиден процес, т.е. и в такъв случай тя не е процесуално легитимирана да иска отмяна от свое име за сметка на страните по делото (чл. 134 ЗЗД). Настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение, споделя напълно решаващите изводи на състава, постановил атакуваното определение. Следва да се има предвид, че производството за отмяна е извънинстанционно, по естеството си е извънреден способ за отмяна, т. е. има за предмет влязъл в сила съдебен акт и само с наличието на конкретни, лимитивно очертани предпоставки може да бъде преодоляна неговата сила на пресъдено нещо и то в определените срокове, тъй като пряко се засяга стабилитетът на съдебното решение, чрез иницииране на производство, което предполага при основателност на молбата, възобновяване на висящността на спора. Това производство е двуфазно - арг. чл. 307 ГПК. В първата фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че е налице правото да се подаде молбата и същото не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. Тази проверка за допустимост винаги предхожда втората фаза-проверката за основателност на молбата. Доказателствената тежест за установяване правото да се иска отмяна на основанията указани в чл. 303 ГПК, респ. чл. 304 ГПК, е върху молителя, който следва да установи допустимост и основателност на искането си. Трето неучастващо в делото лице може да иска отмяна на решението само ако е имало качеството на необходим другар и постановеното решение го обвързва по силата на общото правоотношение. В процесния случай и двете предпоставки не са налице. На следващо място на отмяна подлежат само решенията, които се ползват със сила на присъдено нещо и не могат да бъдат отменени по друг ред, освен по пътя на извънредното производство за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Когато страната разполага с друго средство за защита на своите права, молбата за отмяна е недопустима. Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане поради това, че е налице противоречива съдебна практика по въпросите за действието на вписаната ипотека, по приложение нормите на чл.167 ал.3 ЗЗД, чл.496 ал.2 ГПК. Наличието на противоречива практика по отделни материалноправни въпроси не е от естество да санира липсата на активна процесуална легитимация за иницииране производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове. По изложените съображения атакуваното определение е правилно и обосновано и следва да се потвърди. Разноски на жалбоподателя не се следват. Съдът не присъжда разноски в полза на ответниците по частната жалба, тъй като липсват доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция. Затова Върховният касационен съд, първо гражданско отделение