Определение № 171 от 07.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1950/2013 г.
ВКСI наказателно отделение07.10.2013 г.докладчик Евелина Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 556 от 19.08.2013 г., постановено по нохд № 240/13 г. на Окръжния съд – гр. Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.351, ал.5 НПК, образувано по жалба на Е. В. Н. срещу разпореждане № 556 от 19.08.2013 г., постановено по внохд № 240/13 г. на Окръжен съд-гр.Враца. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище за основателност на жалбата, като предлага ВКС да приеме, че решението на ВОС по внохд № 240/13 г. е нова присъда, по смисъла на чл.346,т.2 НПК. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С решение № 92 от 29.07.2013 г. по внохд № 240/13 г. ВОС на основание чл.337, ал.3 НПК изменил присъда, постановена по нохд № 972/12 г. на Районния съд – гр. Враца, като отменил същата в гражданско осъдителната й част и отхвърлил предявените от Е. В. Н. искове против подсъдимите Г. Р. Б., И. Ц. И., Б. Р. Б., М. К. С., Т. Г. М. и Г. М. Ц. за сумите от по 30 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на престъпленията по чл.152, ал.3 и по 149, ал.4 НК, ведно със законната лихва от датата на деянията 22.09.2001 г. до окончателното им изплащане, като погасен по давност. В останалата част присъдата на ВРС е потвърдена. Срещу посоченото решение Н. подала касационна жалба, в която изразила недоволството си от този изход на делото. С посоченото по-горе разпореждане ВОС на основание чл.351, ал.4, т.3 НПК върнал касационната жалба на подателката й. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд установи: Жалбата е неоснователна. Решението на ВОС по внохд № 240/13 г., постановено на 29.07.2013 г., по своето съдържание е изменително решение, което не попада в кръга на актовете подлежащи на касационен контрол – чл.346, т.т. 2, 3 и 4 НПК. Указаното в чл.336 НПК достатъчно ясно очертава случаите, когато въззивният съдебен акт представлява нова присъда, а настоящият не се обхваща от нито една от предвидените на същото място хипотези. Водим от изложеното на основание чл.351, ал.5 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение