Определение № 2697 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2213/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 39 от 24.01.2023 г. по в.търг. д. № 902/2022 г. на АС - София, с което е отхвърлен иск по чл. 405, вр.408 КЗ. С решение от 06.02.2024г. е отменено решение № 39 от 24.01.2023 г. по в.търг. д. № 902/2022 г. на АС – София и е осъдено ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на „Еф Джи Финанс“ ЕАД сумата 65 000 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704190200001252., за кражба на лек автомобил Тойота“, модел Ланд Крузер“, с ДК СВ 3466 МВ, както и сумата 2076,39лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 02.11.2020г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. и законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2021г., както и сумата 9341,53лева разноски по делото. С молба от 12.02.2024г. процесуалният представител на „Еф Джи Финанс“ ЕАД е поискал да бъдат присъдени на дружество и разноски направени пред първата и втората инстанция, общ размер на 13 274, 58 лева. С определение от 07.03.2024г. ВКС е оставил без разглеждане молба вх. №2465/12.02.2024г. на „Еф Джи Финанс“ ЕАД за изменение на решение от 06.02.2024г. по гр.д.№2213/2023г. по описа на ВКС в частта му относно присъдените разноски. С определение от 16.05.2024г. по ч.гр.д.№1506/2024г., друг тричленен състав на ВКС-трето г.о., е отменил определението за оставяне молбата без разглеждане. Ответникът - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез процесуалния си представител, излага съображения за недопустимост и за неоснователност на искането за изменение на решението в частта му за разноските. Релевирано е и възражение за прекомерност на претендираните разноски като се позовава на практика на СЕС. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С касационното решение е отменено решение № 39 от 24.01.2023 г. по в.търг. д. № 902/2022 г. на АС – София и е осъдено ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на „Еф Джи Финанс“ ЕАД сумата 65 000 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704190200001252., за кражба на лек автомобил Тойота“, модел Ланд Крузер“, както и сумата 2076,39лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 02.11.2020г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. и законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2021г., както и сумата 9341,53лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Взет е предвид факта, че процесуалният представител на „Еф Джи Финанс“ ЕАД се е явил в съдебно заседание на 23.01.2024г. и е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък на същите в размер на 9341,53лева - 8000лева адвокатско възнаграждение и 1341,53 лева държавна такса. В съдебно заседание изрично е направено изявление, че се претендират разноски съобразно представения списък на същите, приет по делото в съдебното заседание. С молба вх.№2465/12.02.2024г. на „Еф Джи Финанс“ ЕАД за изменение на решение от 06.02.2024г. по гр.д.№2213/2023г. по описа на ВКС в частта му относно присъдените разноски процесуалния представител на дружеството е поискал да бъдат присъдени 6033 лева разноски за първата инстанция-от които 3100 лева за адвокатско възнаграждение и 7241,53 лева за въззивната инстанция, от които 5 900лева за адвокатски хонорар. С оглед отменителното определение настоящият състав намира, че молбата за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде разгледана по същество. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените по делото разноски в случай, че заявения иск бъде уважен. Разноските следва да бъдат присъдени само, когато се установи твърдението за реалното им извършване. В задължителните разяснения обективирани в т.1 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В случая молителят е доказал заплащането на разноските, както следва: В открито съдебно заседание проведено на 12.05.2022 г. по т.д. № 351/2021 г. на ГС – София е представен списък по чл. 80 ГПК/ лист 154 по делото /, в който се претендира да бъдат заплатени следните разноски: адвокатски хонорар в размер на 3100 лв., депозит за САТЕ – 250 лв./ находяща се лист 69 по делото /, и държавна такса в размер на 2683, 05 лв./ находяща се лист 23 по делото /. По т.д. № 351/2021 г. на ГС – София е приложен Договор за правна помощ/ лист 155 по делото /, в който е разписано, че уговоренето възнаграждение в размер на 3100 лв. е заплатено в брой и договора служи за разписка за платена сума за заплатеното адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание проведено на 05.12.2022 г. по в.т.д. № 902/2022 г. на АС – София е представен списък по чл. 80 ГПК/ лист 31 по делото /, в който се претендира да бъдат заплатени следните разноски: адвокатски хонорар в размер на 5900 лв., и държавна такса в размер на 1341, 53 лв./ находяща се лист 13 по делото /. По т.д. № 902/2022 г. на АС – София е представен Договор за правна помощ / находящ се на лист 32 по делото /, в който е разписано, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой и договора служи за разписка за платена сума за заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че е неоснователно възражението на ответника по молбата по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на уговореното с договора за процесуално представителство възнаграждение и заплатено такова в размер на 3100 лв за производството пред първата инстанция- ГС София. При преценка на правната и фактическа сложност на спора, и извършените съдопроизводствени действия от процесуалния представител възражението заплатено на процесуалния представител не следва да бъде намалявано. Ето защо за направените разноски за първата инстанция следва да бъде присъдена сума в размер на 6033лева. По отношение възражението по чл.78, ал.5 ГПК относно заплатеното възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд – АС София, настоящият състав намира същото за основателно. Тъй като тежестта на делото е идентична с тази пред първата инстанция, а са извършени по-малко процесуални действия от процесуалния представител, следва да се заплатят разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция отново в размер на 3100лева. Ето защо за направените пред въззивния съд разноски следва да бъде присъдена сума в размер на 4 441,53лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,