Определение № 211 от 01.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 180/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба от „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК:[ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. В. И. В. с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 12 от 08. 01. 2024 г., постановено от Апелативен съд – София, Търговско отделение, Пети състав по в.т.д. № 20231001000886 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 331 от 10. 03. 2023 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав по т.д. № 20221100900596 по описа на съда за 2022 г. в неговата част, с която молителят е осъден да заплати на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“ АД /н./, ЕИК:[ЕИК], на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД сумата 33025 лв. /тридесет и три хиляди двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение за ползване на движимите вещи от т. 3 до т. 11 по Приложение № 1 към договор за наем от 07. 12. 2015 г. за периода от 15. 09. 2016 г. до 02. 06. 2020 г. Такъв извод относно обема на искането на молителя, формулирано в молбата му за спиране на изпълнението на въззивното решение, се налага както от размера на внесеното от него обезпечение, така и от нарочно заявеното в молбата му по отношение на този размер, че същият съставлява внесено надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, и е съобразен с присъдената и отразена в издадения от въззивния съд изпълнителен лист, сума от 33025 лв. Същото е видно и от заявеното от молителя в обосноваване на искането му за спиране изпълнението на въззивното решение в насока на това, че за ищеца не съществува никаква опасност да не удовлетвори впоследствие „присъдените му вземания“ след евентуално влизане в законна сила на въззивното решение. Към молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК са приложени доказателства за подадена от молителя в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, касационна жалба срещу въззивното решение с представено към същата изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и за внесена по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ, такава такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС се установява, че по сметката за обезпечения на Върховния касационен съд, на 29. 01. 2024 г. е постъпила като обезпечение сумата 33025 лв. /тридесет и три хиляди двадесет и пет лева/ с вносител „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД, и към 31. 01. 2024 г. същата сума е по сметка на ВКС. Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното от молителя „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД въззивно решение в частта му, с която е потвърдено обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение в неговата част за осъждането на молителя да заплати на ищеца в производството сумата 33025 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,