Определение № 50039 от 02.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1707/2020 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Молителят „Капитол груп“ ЕООД чрез адв. С. Б. иска изменение на решението в частта за разноските. Формулира искане да бъде осъден Министерство на младежта и спорта да заплати на „Капитол груп“ ЕООД направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 22 588,56 лв, с ДДС, а не посочената сума от касационната инстанция 17 619,08 лв., над която решението на въззивния съд е отменено. В молбата е изложил съображения, че с решението на САС имало осъществено намаление на разноските, от направените и заплатени от страната – въззиваем 30 151,87 лв с ДДС на 22 588,56 лв, като това намаление било със 7 563,61 лв, поради отхвърляне частично на претенциите. С касационното решение било осъществено намаление за разликата над 17 619,08 лв. Резултатът от решението на ВКС било отхвърляне на исковете на „Капитол груп“ ЕООД за сумата от 6 738,69 лв, разликата над 28 990,1 до 35 728,90 лв, като погасена чрез прихващане, на основание чл. 103, ал.2 от ЗЗД и за сумата 5 966,46 лв, разликата над 15 130 ,33 лв до 21 096,79 лв, като погасена чрез прихващане. Счита, че общият размер на исковете е намален с 12 705,15 лв вследствие решението на Върховния касационен съд. Намалението на разноските с 4 969,48 лв било несъразмерно и не отговаряло на отхвърлителната част на решението на касационната инстанция. Най-много намалението следвало да е с 911 лв, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Освен това е подал молба за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, за което бил направил искане и представил доказателства. Ответникът Министерство на младежта и спорта в депозирания отговор възразява срещу направените искания. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за изменение на решението и искането за допълване на решението са направени в срока, предвиден в чл. 248 от ГПК. С оглед обжалваемия интерес пред въззивния съд (общ размер на всички уважени искове на „Капитол груп“ ЕООД от 1 202 985,79 лв), въззивният съд е определил, че са направени разноски от въззиваемия в размер на 30 151,87 лв, но следва да бъдат възмездени в разноски в размер на 23 030 лв, поради уважаване на възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от въззивника-ответник, Министерство на младежта и спорта. С оглед частичната отмяна на решението на първоинстанционния съд и частично отхвърляне на иска, въззивният съд е присъдил разноски съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК от 22 588,56 лв на „Капитол груп“ ЕООД. В производството пред Върховния касационен съд е допуснато частично касационно обжалване и частично е уважена касационната жалба на Министерство на младежта и спорта, съответно са отхвърлени исковете на „Капитол груп“ ЕООД. С оглед изхода на спора, на ищеца „Капитол груп“ ЕООД се дължат разноски съразмерно с уважената част от исковете, което в случая като се вземат предвид в каква част е отменено решението от въззивния съд и отхвърлени исковете, както и в каква част са отменени от касацаионната инстанция, съответно в каква част с решенията е потвърдено решението на първата инстанция, общият размер на отхвърлените искове е 35 764,77 лв (съгласно решенията на въззивния съд и касационната инстанция), уважената част съответно е 1 167 221,02 лв. Отнесени към общия обжалваем интерес и съответно съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски за въззивното производство в размер 97 % от определения от въззивния съд размер от 23 030 лв, след уважаване на възражението за прекомерност или сумата от 22 339,10 лв. Настоящият съдебен състав приема, че не може да промени определения размер на разноските от въззивния съд 23 030 лв, предвид липсата на искане за изменение на решението на въззивния съд в тази част. Могат да се променят разноските само като се отчете, че с решението на касационната инстанция частично е отхвърлен искът. Така действително намалението на присъдените разноски от въззивния съд следва да се извърши от 22 588, 56 лв на 22 339 лв, вместо определените от касационната инстанция 17 619,08 лв и съответно отменено решение на въззивния съд в частта за присъдените разноски вместо над 17 619,08 лв, над 23 339 лв. По отношение на искането за присъждане на разноски пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав констатира, че е уговорено и заплатено чрез банков превод възнаграждение в размер на 21 896,34 лв. Отправено е искане за присъждане на разноски с отговора на касационната жалба. В случая по делото първоначално е постановено определение по чл. 288 от ГПК на 27.05.2022 г. С него частично е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в останалата част не е допуснато касационно обжалване. Съгласно чл. 248 от ГПК изменение на акта, с който се завършва производството по делото, в случая на определение по чл. 288 от ГПК, който е завършващ производството по делото акт, на основание чл. 296, т. 3 от ГПК, искането за изменение следва да се направи в срока за обжалване, а когато актът е необжалваем в 1 месечен срок. Искането за изменение на решението по делото на ВКС е направено на 14.07.2023 г., което е в срок с оглед постановеното решение № 50 143 от 04.07.2023 г. По отношение на определението по чл. 288 от ГПК № 332 от 27.05.2022 г. искането по чл. 248 от ГПК от 14.07.2023 г. не е в срок. Следователно на допълнение в частта за разноските ще подлежи само решението на касационния съд. Определението по чл. 288 от ГПК няма да подлежи на допълване в частта за разноските. Този извод налага да се разграничат частите от решението, които са влезли в сила с постановяване на определението по чл. 288 от ПК, както и частичното допускане на решението до касационно обжалване, съответно частична промяна на решението. С оглед решението по чл. 290 от ГПК, при което обжалваемия интерес е 31 068,14 лв, искането е допустимо, като подадено в предвидения в чл. 248 от ГПК срок. Видно от списък по чл. 81 от ГПК заплатена е сумата от 1168,80 лв, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и с оглед изхода на спора, на молителя следва да се присъдят разноски съразмерно на частта, с която е оставено в сила решението на въззивния съд за отхвърляне на исковете, следва да се присъдят разноски в размер на 478 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Съдът