Решение № 2685 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2014 г.

Решение № 2685 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Енчо Костов Томов от гр. Каварна, представляван от адв. Амуджиев срещу решение № 550/11.03.2014 г. по адм. д. № 1698/2013 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № 081202471/20.12.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 102/10.04.2013 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП относно допълнително установени с акта задължения за пряк данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 години. Поддържат се доводи за допуснати нарушения на процедурата при издаване на РА, след срока по чл. 114 ДОПК, което води до нищожността на РА. Твърди се незаконосъобразно приложение на основанието за извършване на облагане по особения ред на чл. 122 ДОПК - непосочване в РА на конкретното основание от посочените в ал. 1 на чл. 122 ДОПК, което едва в мотивите на съдебното решение е посочено - т. 2 и 7 от ал. 1 на чл. 122 ДОПК. Изложени са доводи за неправилни изводи и приложение на чл. 19 СК (отм.) по отношение на приходи/разходи на всеки от съпрузите, неправилно пренесени и към задълженията за данъци, които са лични, а не семейни. Твърди се неправилно приета численост на семейството и се позовава на постановено и влязло в сила решение по отношение установени с РА и отменени от съда данъчни задължения за същите данъчни периоди на дъщеря му Жени Енчева Костова. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна, не взема становище. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на касатора и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият касационен състав на Върховния административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на Енчо Костов Томов за 2005 г. и 2006 г. при данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК. За да отхвърли жалбата съдът е приел за неоснователни възраженията за допуснати от органа по приходите нарушения на процедурата по издаване на РА и за неоснователни възраженията по същество за налична сума към 01.01.2005 г. в размер на 10 000 лв. и за 2006 г. за неоснователни възраженията за неправилно пренесена половината от покупната цена на лек автомобил, закупен от съпругата му Веска Атанасова Томова. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на касатора за нищожност на оспорения РА с оглед наличието на допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения, неотчетени от първоинстанционния съд, а именно, че ревизионното производство е продължило извън императивно посочените в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 срокове, без да е извършено надлежно удължаване и спиране на срока на ревизията. Това твърдение е въведено за първи път пред касационната инстанция. Видно от доказателствата по ревизионната преписка ЗВР е надлежно връчена на ревизираното лице, а неспазването на сроковете по чл. 114 ДОПК не водят до нищожност или до незаконосъобразност на РА, а евентуално до неотносимост към производството по издаване на РА на тези процесуални действия, които са извършени извън определения срок, респ. не се взимат предвид доказателствата, събрани след изтичането на този срок. В случая не се констатира наличие на такива доказателства, събрани след срока за извършване на ревизията. Решението е правилно в изводите за валидност на РА. Неоснователни са и твърденията за незаконосъобразност на извършената ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Безспорно е наличие на придобит и съответно продаден имот през 2005 г. в режим на СИО и получен доход, който не е бил деклариран. Отделно, недоказано е твърдяното начално салдо в размер на 10 000 лв. към 01.01.2005 г. Позоваването на протокол за изземване на суми е неоснователно, поради това, че касае средства, иззети от сина на лицето - Десислав Костов, при това иззети през 2011 г., което изключва изразходването им през 2005 г. Паричният поток, определен с РА за 2005 г. не е опроверган с надлежни доказателства, поради което изводите на съда за законосъобразно установени данъчни задължения за 2005 г. на ревизираното лице с РА, са правилни. В останалата част, решението е неправилно. За 2006 г. е определен разход в режим на СИО за закупуване на лек автомобил за сумата 7300 лева. Твърденията на касатора са основателни относно неправилното приложение на чл. 19 СК (отм.) по отношение на лични доходи на съпругата му Веска Томова, с които е закупила автомобила на свое име. Придобиването на лекия автомобил в режим на СИО неправилно е пренесен като разход в режим на СИО и разделен по една втора за всеки от съпрузите. При липсата на каквито и да е доказателства за доход на съпруга Енчо Томов в размер на една втора от покупната стойност на автомобила, незаконосъобразно е определен данък върху тази сума, приета като недеклариран доход. В националното законодателство липсва семейно облагане на доходите, поради което задължението за данък върху дохода, с който е закупен автомобила е лично за този от съпрузите, който декларира, че е такъв, а в случай, че доходът не е деклариран - задължението е отново изцяло за този съпруг - в случая за съпругата Веска Томова. Като е приел РА за законосъобразен в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на оспорването на РА в частта за установения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. като при новото разглеждане на делото съдът следва да преизчисли, при необходимост и с назначаване на съдебно-счетоводна експертиза паричния поток на ревизираното лице като лични доходи, съответно разходи и да установи задължението за пряк данък, съобразно разпоредбите на ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2006 г. Поради това, че юрисконсултското възнаграждение е присъдено в минимален размер 342 лв., корекция не се налага, въпреки изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение