Решение № 4324 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6011/2016 г.

Решение № 4324 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6011/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП и Р. С. Р. с ЕТ "Заложна къща Рикон - Р. С." - гр. С. чрез пълномощника си адв. И. А. срещу решение № 446/02.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3617/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В. Подадена е и частна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу определение № 1047/14.04.2016 г. по същото дело на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 191302876/30.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 451/25.08.2014 г. на същия директор за определения за внасяне ДДС за данъчни периоди на месец декември 2010 г. и месец декември 2011 г. в общ размер от 1 825,19 лв. и лихви - 505,62 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че не е доказано, че доставчиците "М. Т." ООД, "Н. М. К." ЕООД и ЕТ "С.-В.-В. Маринов" са доставили фактурираните стоки - месни продукти, картофи и др. хранителни стоки. Твърди се, че още по време на ревизията доставчиците са представили писмени обяснения и доказателства за доставките, а фактурите по тях не били осчетоводени и стоките не са заприходени от получателя - ревизираното лице. Подробно са изложени доводи за всеки един от доставчиците, които според жалбоподателя са представени достатъчно доказателства за предаване стоките на получателя - пътни листове, търговски документи, стокови разписки, счетоводни регистри и платежни документи. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на ревизирания едноличен търговец срещу ревизионния акт. Подробни съображения са изложени в касационната жалба с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 393,15 лв. Представена е писмена защита от юриск. А. П. Ответникът по тази касационна жалба Р. С. Р. с ЕТ "Заложна къща Рикон - Р. С." - гр. С. в депозиран по делото писмен отговор на пълномощника му адв. И. А. я оспорва. В частната жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу определение № 1047/14.04.2016 г. по същото дело на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се излагат оплаквания срещу определението на съда, с което е прието, че съдебното производство по ДОПК е двуинстанционно и затова възнаграждението се присъжда само за две инстанции. Твърди, че разноски се присъждат за всяка инстанция, а в случая при наличие на първо разглеждане на делото и първо касационно производство, съдът е следвало да присъди възнаграждението за всяка едно от проведените съдебни производства. Иска от настоящият съд да отмени обжалваното определение и да присъди в негова полза юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 732,68 лв. Р. С. Р. с ЕТ "Заложна къща Рикон - Р. С." - гр. С. чрез пълномощника си адв. И. А. обжалва решението на Административен съд - гр. В., посочено по-горе в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 8 989,74 лв. и лихви - 2 221,85 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че неправилно ревизията е проведена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, а относно определените данъчни задължения оплакванията са, че съдът не е направил дължимата по чл. 160, ал. 2 ДОПК проверка за законосъобразност на ревизионния акт. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и да му се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално с решение № 2677/24.11.2014 г. по адм. дело № 3019/2014 г. състав на Административен съд - гр. В. изцяло е отхвърлил жалбата на Р. С. Р. с ЕТ "Заложна къща Рикон - Р. С." - гр. С. срещу РА № 191302876/30.04.2014 г. за определения му за внасяне ДДС за данъчни периоди на месец декември 2010 г. и месец декември 2011 г. в общ размер от 1 825,19 лв. и лихви - 505,62 лв., както и за определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. в общ размер от 8 989,74 лв. и лихви - 2 221,85 лв. При обжалване на посоченото решение ВАС, Първо отделение с решение № 12874/01.12.2015 г. по адм. дело № 539/2015 г. е отменил първоинстанционното решение и го е върнал за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С отменителното решение са дадени указания, при новото разглеждане на делото съдът да даде указания на страните по чл. 171, ал. 4 ДОПК, да обсъди всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на които да установи релевантната фактическа обстановка, като изложи конкретни мотиви. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта за определения за внасяне от едноличния търговец ДДС на основание чл. 86 ЗДДС, като е приел, че не е доказано от приходните органи в ревизионно производство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, че фактурираните стоки от "М. Т." ООД, "Н. М. К." ЕООД и ЕТ "С.-В.-В. Маринов" са предадени на получателя - ревизираното лице. Според съда приходните органи за да обосноват наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е следвало да установят два факта: че ревизираният субект действително е получил стоките по процесните фактури и че е реализирал приходи/обороти от тези стоки, които не са отчетени. От доказателствата по делото съдът е приел, че не се установява реалното изпълнение на процесните доставки и затова е отменил ревизионния акт в тази част. като незаконосъобразен. За да отхвърли жалбата на Р. С. Р. с ЕТ "Заложна къща Рикон - Р. С." за определения с ревизионния акт данък по чл. 48 ЗДДФЛ първоинстанционният съд е приел, че тези данъчни задължения правилно са определени с ревизионния акт. Съдът е приел за законосъобразно определената от приходните органи данъчната основа с приходи от лихви във връзка със сключени договори за заем без договорена лихва. Съдът е изложил мотиви в подкрепа на констатациите на приходните органи, че при установени множество заеми, които Р. Р. е давал на физически лица, е извършвал дейност по занятие, облагаеми с 15%. Взето е предвид от съда, че по закон заложната къща не може да предоставя заеми, обезпечени с ипотека, каквито са процесните, то целения от Р. резултат при сключването на заемните договори е било избягване заплащането на данък при лихвените плащания. Съдът е възприел и определената нова данъчна основа с ревизионния акт относно доходите от продажби на недвижими имоти и МПС. Относно сумата от 14 160 лв., с която съдът е приел, че правилно приходните органи са увеличили размера на доходите по продажба на недвижим имот от ревизираното лице и неговата съпруга в режим на СИО по нотар. акт № 124, том 12, рег. № 1399/21.10.2011 г. Съдът е изложил мотиви, че нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила само в частта относно нотариалното удостоверяване, а по отношение на цената - само с формална сила, поради което не е извършено нарушение от приходните органи при определяне на пазарни цени по този нотариален акт. За получените по банков път суми от ЧСИ С. С. и Г. Г. съдът е приел, че доходът от лихви, получени от посочените ЧСИ се облагат и не е налице изключението по чл. 13, ал. 1, т. 10 ЗДДФЛ. Решението е правилно постановено. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Ревизията е проведена по особения ред при наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, като в частта по ЗДДС правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от приходните органи, че доставчиците М. Т." ООД, "Н. М. К." ЕООД и ЕТ "С.-В.-В. Маринов" са доставили на ответника по касация фактурираните стоки - месни продукти, картофи и др. хранителни стоки. Правилно съдът е обосновал решението си в тази част, че по делото не са налице доказателства, установяващи предаването по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД на процесните хранителни продукти. Наистина по делото са представени пътни листове, стокови разписки, търговски документи и документи за плащане, но законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че с тях не се установява предаване - фактическо разпореждане от страна на доставчиците с тези стоки и преминаването им в патримониума на получателя по фактурите. Пътните листове сами за себе си не носят информация за конкретната доставка, а стоковите разписки не са подписани от получателя по доставките и не установяват реалното предаване на стоките от доставчиците на получателя. Относно представените търговски документи, те също не носят подпис за получател, поради което не установяват фактическо разпореждане с описаните в тях стоки от доставчика в полза на получателя на фактурите. При липса на категорични доказателства за преките доставки, наличието на представени приемателно-предавателни протоколи по предходните доставки, не осигуряват доказателствена сила на неподписаните за получател документи, предоставени на ревизиращите органи от издателите на фактурите. Правилно в тази връзка е констатирано от съда, че при ревизията не е извършена материална проверка на търговските обекти на ревизирания - магазини и не е установено наличието или не на заприходени стоки. С оглед гореизложеното при неустановяване, че фактурираните стоки действително са предадени от доставчиците на получателя, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от страна на приходните органи наличие на укрити приходи, поради което относно процесните доставки законосъобразно съдът е отменил ревизионния акт в тази му част. Решението в обжалваната част от ревизираното лице като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Първоинстанционният съд с определение № 1047/14.04.2016 г. е отхвърлил искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да го постанови с този резултат, съдът е приел, че юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК се присъжда само за две инстанции и неправилно се иска присъждане и за първата касационна инстанция. Обжалваното определение е неправилно. Като се има предвид, че преди постановяване на обжалваното решение, се е развило едно касационно производство, то при връщане на делото за ново разглеждане съгласно чл. 226, ал. 3 АПК новият състав на първостепенния съд е дължал произнасяне и за разноските за първата касационна инстанция. Предвид изхода на делото на дирекция "ОДОП" - гр. В. е следвало на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първата касационна инстанция в размер на 866,34 лв. Това е така, тъй като цитираната разпоредба повелява присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, поради което в случай като този, при който са развити две първоинстанционни производства и две касационни, с обжалваното определение административният съд е следвало да се съобрази с тази разпоредба, както и с чл. 226, ал. 3 АПК и да присъди юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция в зависимост от изхода на спора при повторното разглеждане на делото. Затова определението като неправилно следва да се отмени и на частния жалбоподател да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първата касационна инстанция в размер на посочената сума. По касационната жалба на Р. Р. В частта за начисления данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. в общ размер от на 8 989,74 лв. и лихви - 2 221,85 лв., законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд в подкрепа на констатациите на ревизионния акт в частта за облагането с пряк данък. Сключването от физическото лице Р. на множество договори за заем с други физически лица, обезпечени с договорни ипотеки в нотариална форма, обосновани с установените по делото факти и обстоятелства са изводите на първостепенния съд. Макар заложната къща в предприятието на ЕТ "Заложна къща Рикон - Р. С." на "Рикон" ЕООД, физическото лице Р. извършва такава стопанска дейност, но съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи - заложната къща не може да предоставя парични заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот и ограничени вещни права, да придобива собственост или право на ползване върху недвижими имоти срещу предоставянето на паричен заем, както и да сключва договори за продажба с уговорка за обратно изкупуване. Установено е по делото, че Р. е сключвал тези договори без уговорки за лихви затова правилно и приходните органи и съдът са приели, че е налице избягване на заплащане на данък върху лихвените плащания. В този смисъл правилно съдът е подкрепил установеното от ревизията облагане с данък на доходите от лихви, установени съобразно лихвените проценти на БНБ. За сумата от 14 160 лв., с която приходните органи са увеличили доходите от продажба на недвижимия имот с посочения нотариален акт съдът правилно е приел, че неговата материална доказателствена сила, каквато притежават официалните документи се разпростира само върху нотариалното удостоверяване на съответната сделка, а по отношение на цената има само формална сила. Наред с това е установено от приходните органи, че Р. е получил по банков път на 20.10.2011 г. сумата 14 160 лв. от купувача на недвижимия имот по нотар. акт № 124/21.10.2011 г., като по този начин законосъобразно приходните органи са определили пазарна цена. Въз основа на това законосъобразно е определен и размера на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ. Като е възприел тази данъчна основа, съдът не е допуснал нарушение, тъй като с процесната сума правилно е увеличен дохода от продажбата. За получените от ответника по касационната жалба суми от лихви, преведени от ЧСИ, настоящият съд изцяло споделя мотивите на съда, че те са облагаеми, тъй като не е налице изключението, предвидено в чл. 13, ал. 1, т. 10 ЗДДФЛ с оглед извършваната дейност по занятие от физическото лице Р. В процесния случай преведените от частните съдебни изпълнители суми от лихви не са в кръга на изключенията по чл. 13 ЗДДФЛ, тъй като те са в резултат на записи на заповед по повод дадени заеми от Р. на физически лица, поради което и са облагаеми като доход от стопанска дейност на лицето и правилно и приходните органи и съдът са приели, че данъчната ставка е в размер на 15%. Тъй като, както вече се посочи по-горе Р. като физическо лице е извършвал стопанска дейност с предоставянето на заеми на множество физически лица за него е приложим чл. 13, ал. 5 (предишна ал. 4) ЗДДФЛ във връзка с чл. 1 ТЗ и процесните лихви представляват доходи, които са облагаеми. С оглед гореизложеното и в тази обжалвана част първоинстанционното решение е правилно и след като не се установиха твърдените в касационната жалба основания за отмяна, то следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на дирекция "ОДОП" - гр. В. се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 866,34 лв. Н. Р. Р. не се дължат разноски за настоящата касационна инстанция, предвид че няма данни такива да са направени за това производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение