Решение № 8268 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 240/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Юниконф“ АД със седалище с. Елин Пелин, Софийска област срещу решение № 34134 от 17.10.2025г., постановено по адм.д. № 2932/2025г. по описа на Административен съд – София град в отхвърлителния му диспозитив, както и в частта му относно размера на присъдените разноски по компенсация. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваните му части да бъде отменено, като, вместо него ,ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди НАП да му заплати като обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и претендираните от него суми в общ размер от 179 035.52 лв, съставляващи уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар за успех за признати суми за възстановяване с РА от 28.05.2021г., поправен с РАПРА от 09.06.2021г., както и за отмяната по съдебен ред на останалата част от същия РА, както и сумата от общо 16 200.58 лв изтекли лихви върху горните суми в периода от 23.07.2024г. до датата на предявяване на исковата молба- 18.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, ведно с пълния размер на претендираните от ищцовото дружество съдебни разноски за първата съдебна инстанция.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, „Юниконф“АД- с. Елин Пелин, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът, Национална агенция за приходите /НАП/, редовно призован, се представлява от юриск. Илиев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на съдебния акт в обжалваните с касационната жалба части по съображения, изложени устно в хода по същество.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

Със съдебното решение по адм.д. №2932/2025г. по описа на АССГ, административният съд е осъдил Национална агенция за приходите /НАП/ да заплати на ищеца „Юниконф“АД-с.Елин Пелин обезщетение за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както следва:

-14 065 лв /четиринадесет хиляди и шестдесет и пет лв/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на РА от 31.01.2020г. по административен ред пред Директора на Дирекция“ОДОП“, ведно със законната лихва върху тази сума, изтекла в периода 23.07.2024г. до датата на исковата молба- 18.03.2025г. в размер на 1 272,71 лв/ хиляда двеста седемдесет и два лв и 71 ст/ лв;

• 14 065 лв /четиринадесет хиляди и шестдесет и пет лв/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД т 15.01.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, изтекла в периода 23.07.2024г. до датата на исковата молба- 18.03.2025г. в размер на 1 272,71/ хиляда двеста седемдесет и два лв и 71 ст/ лв;

• 7 138,56 лв / седем хиляди сто тридесет и осем лв и 56 ст /, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на издадения въз основа на РД от 15.01.2021г. РА от 28.05.2021г., поправен с РАПРА от 09.06.2021г.по административен ред пред Директора на Дирекция“ОДОП“, ведно със законната лихва върху тази сума, изтекла в периода 23.07.2024г. до датата на исковата молба- 18.03.2025г. в размер на 645,95 лв /шестстотин четиридесет и пет лв и 95 ст/ лв,

ведно със законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от датата на исковата молба 18.03.2025г. до окончателното им изплащане.

Със същото съдебно решение АССГ е отхвърлил следните, предявени от ищцовото дружество искове, а именно:

• за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в размер на 109 680,63 / сто и девет хиляди шестстотин и осемдесет лв и 63 ст /лв, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за успех за установените суми за възстановяване с РА от 28.05.2021г., поправен с РАПРА от 09.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, изтекла в периода 23.07.2024г. до датата на исковата молба- 18.03.2025г. в размер на 9 924, 79 лв /девет хиляди деветстотин двадесет и четири лв и 79 ст/ лв;

• за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в размер на 69 354,89 / шестдесет и девет хиляди триста петдесет и четири лв и 89 ст /лв, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за успех за постигнатата отмяна на РА от 28.05.2021г., поправен с РАПРА от 09.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, изтекла в периода 23.07.2024г. до датата на исковата молба- 18.03.2025г. в размер на 6 275, 79 лв /шест хиляди двеста седемдесет и пет лв и 79 ст/ лв;

Със съдебното решение и по компенсация във вр. с чл.10 от ЗОДОВ НАП е осъдена да заплати на „Юниконф“АД в съответствие с уважената, съответно – отхвърлената част от исковите претенции, съдебни разноски по делото в размер на 2 771 лв, вместо поисканата от ищцовото дружество сума в размер на 16 813, 37 лв.

Съдебното решение е обжалвано само в отхвърлителния му диспозитив, както и в частта за присъдените в полза на касационния жалбоподател суми за разноски, поради което същото решение в осъдителните му диспозитиви като необжалвано, е влязло в сила.

За да постанови решението си в обжалваните му в настоящото съдебно производство части, АССГ е приел за установено от фактическа страна, че между касационният жалбоподател/ той – ищец в първоинстанционното съдебно производство/ и Адвокатско дружество“ Табаков, Табакова и съдружници“ е сключен Договор за представителство и правна защита от 07.02.2020г./Договора/ за извършване на всички необходими правни действия срещу РА от 31.01.2020г., издаден от органи по приходите в рамките на законосъобразно назначена данъчна ревизия по отношение на ищцовото дружество. В т.1.4 от Договора е предвидено, че при отмяна на цитирания РА по административен ред и връщане на преписката на административния орган за издаване на нов РА в рамките на същата данъчна ревизия, уговорките по Договора ще се прилагат и по отношение на новоиздадения РА. В чл.4, т.4.2 от Договора е предвидено, че, освен уговореното адвокатско възнаграждение за адвокатска защита и съдействие, на всеки етап от обжалването на РА по административен и/ или съдебен ред, определено на основание чл.8 от Наредбата за минималните възнаграждения за адвокатска работа, възложителят дължи на адвокатското дружество и адвокатско възнаграждение за успех при цялостно или частично уважаване на жалбата срещу ревизионния акт в размер на 10 % от отменената част на РА, платимо в 7-дневен срок от влизане в сила на окончателното решение по спора на съответния компетентен орган- директорът на Данъчна дирекция „ОДОП“ или съответния по степен съд – административен съд или ВАС.

Установено по делото е,че след отмяна на РА от 31.01.2020г. от директора на Дирекция“ОДОП“при ЦУ на НАП- гр.София, преписката е върната на административния орган за издаването на нов РА в рамките на същата данъчна ревизия. С този втори РА от 28.05.2021г., поправен с РАПРА от 09.06.2021г., директорът на Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП- София е признал на ревизираното дружество право на възстановяване на данъчен кредит, съответно- сума за прихващане и възстановяване в размер общо на 1 096 806, лв. На основание чл.4, т.4.2 от Договора е издадена Фактура № 0000007108/17.06.2021г. за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение за успех в размер на 109 680,63 лв/ с начислен ДДС – общо 131 616,76 лв/, платена от дружеството – ищец на 23.06.2021 г./л.255 по делото/.

РА от 28.05.2021г., поправен с РАПРА от 09.06.2021г., в частта му, в която не се признава данъчен кредит, ведно с претендираните лихви, е обжалван по съдебен ред от ревизираното лице и е отменен в крайна сметка с Решение № 554/23.01.2024г. по адм.д.№ 7719/2023г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 9115/23.07.2024г., постановено по адм.д. № 2881/2024г. по описа на ВАС, Осмо отделение.

След постановяване на решението на ВАС и на основание чл.4, т.4.2 от Договора адвокатското дружество е издало Фактура № 9253/26.08.2024г. за дължимо възнаграждение за успех в размер на 69 354,89 лв данъчна основа и 13 870,98 лв ДДС като последица от отмяната на РА от 28.05.2021г., поправен с РАПРА от 09.06.2021г., която сума е платена от касационния жалбоподател на 30.09.2024г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна АССГ е стигнал до извода за неоснователност и на двете искови претенции за заплащане на обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ във вид на уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за успех, както следва:

1.По отношение претенцията за сумата от 109 680,63 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, изтекла в периода от 23.07.2024г. до датата на исковата молба – 18.03.2025г. в размер на 9 924,79 лв, както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

АССГ, след анализ на разпоредбата на чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата и установената съдебна практика по отношение заплащане на адвокатски възнаграждения за успех в наказателното и гражданското производство, е приел, че в рамките на административното производство забрана за уговаряне на подобни адвокатски възнаграждения по принцип няма. Подобно уговорено възнаграждение обаче не съставлява пряка вреда от неправомерните действия на администрацията, а е резултат от договорно споразумение, в което държавата, в случая – ответникът НАП, не участва. Уговореното и платено възнаграждение за успех е израз на желанието на „Юниконф“АД да възнагради допълнително своя адвокат при условие ,че приходната администрация при постановяване на втория РА правилно приложи закона и му признае данъчен кредит, който при първото ревизионно производство е отказала. Неоснователно признаването на данъчен кредит от страна на по-горестоящия административен орган е приписано само като „успех“ на адвокатската защита, а не като правилно приложение на данъчния закон от страна на данъчната администрация, поради което не може и на това основание да се приеме, че платеното възнаграждение за успех е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на ответника.

2. По отношение претенцията за сумата от 69 354,89 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, изтекла в периода от 23.07.2024г. до датата на исковата молба – 18.03.2025г. в размер на 6 275,79 лв, както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Освен развитите по т.1 съображения за неоснователност на претенцията за обезщетяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ на платено адвокатско възнаграждение за успех, спрямо конкретната претенция АССГ е развил и допълнителни съображения по отношение принципната недължимост на такова възнаграждение в случаите, в които успехът е постигнат в резултат на отменително съдебно решение, доколкото специалната процесуална разпоредба на чл.161 от ДОПК не предвижда присъждането им. Отделно от това АССГ се е обосновал и с обстоятелството, че присъждането на подобно обезщетение е несправедливо, несъразмерно и противоречи на цитирана от него практика на СЕС.

В частта за разноските АССГ е присъдил в полза на ищцовото дружество разноски в размер на 2 771 лв съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете, въпреки че претендираната сума за съдебни разноски от страна на дружеството възлиза на 16 813,37 лв.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно в частта му, в която искът за присъждане на адвокатско възнаграждение за успех по отношение втория РА от 28.05.2021г., поправен с РАПРА от 09.06.2021г., при който директорът на Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП- София е признал на ревизираното дружество право на възстановяване на данъчен кредит, съответно- сума за прихващане и възстановяване в размер общо на 1 096 806, 26 лв.,е отхвърлен изцяло, както и по отношение отхвърлянето изцяло на претенцията за изтекла към датата на предявяване на исковата молба лихва, което, от своя страна, безспорно се отразява и на размера на присъдените от страна на АССГ в полза на касационния жалбоподател съдебни разноски за първата съдебна инстанция.

Настоящият състав на ВАС не споделя развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за принципната недължимост по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на уговорено адвокатско възнаграждение за успех. Законодателят е предвидил изрично валидността на уговорка в договора за правна защита и съдействие, по силата на която част от общия размер на уговореното адвокатско възнаграждение да се дължи в зависимост от изхода на спора. Разрешенията, дадени с ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.62012г. на ОСГТК на ВКС също не отричат възможността за договаряне на адвокатски възнаграждения за успех и възмездяване на разноските за тях в съдебното производство.Съгласно Решение № 60087 от 07.06.2021г. на ВКС по т.д. № 941/2020г. такава уговорка не е в противоречие с чл.36, ал.1 от ЗА и не е нищожна.

Друг е въпросът,че с ТР № 1 от 15 март 2017г. по т.д. №2/2016 на ОСС на ВАС е прието, че „възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона“- „справедлив и обоснован“. В конкретния случай своевременно заплатения адвокатски хонорар за успех, непосредствено след като с решението на по-горестоящия административен орган е признат право на данъчен кредит и сума за прихващане и възстановяване в размер на 1 096 806,26 лв, възлизащ на 10 % от признатата за възстановяване сума или 109 680,63 лв е прекомерен, превръща се в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само такъв размер на обезщетение, който да е обоснован и справедлив. За такъв размер настоящият състав на ВАС намира сумата от 7 138,56 лв – сумата, платена като възнаграждение за оспорване на РА от 28.05.2021г. пред директора на Дирекция „ОДОП“. Върху тази сума следва да бъде присъдена и дължимата лихва в размер на 645,95 лв, начислена върху главницата в периода: от 23.07.2024г. до датата на исковата молба.

Съдебното решение в частта му, в която исковата претенция за главница в размер над 7138,56 лв до пълния предявен размер от 109 680,63 лв, както и за изтекла лихва върху главницата за периода от 23.07.2024г. до датата на исковата молба-18.03.2025г. в размер над 645,95лв, са отхвърлени следва да бъде оставено в сила като правилно.

Правилно е съдебното решение и в частта му, с която е отхвърлена изцяло исковата претенция на касационния жалбоподател за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 69 354,89 лв, представляващи заплатено възнаграждение за успех за постигната отмяна на РА от 28.05.2021г., поправен с РПРА от 09.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.07.2024г. до датата на исковата молба, макар и по частично различни от застъпените от първоинстанционния съд съображения.

В случая производството по обжалване по административен ред на РА от 28.05.2021г., поправен с РПРА от 09.06.2021г., е приключило с мълчаливо потвърждаване, поради което се е наложило оспорване на този РА в тази му част по съдебен ред,едва след което този акт е отменен. Успех в производството по административно обжалване на тази част от процесния РА не е постигнат. Успехът по пълната отмяна на РА е постигнат в съдебното производство. Поради това и адвокатски хонорар за успех за производството по административно обжалване не се дължи, съответно сторените разноски във връзка с него не съставляват вреда, претърпяна в пряка причинно-следствена връзка с отменения по съдебен ред РА.

Предвид изхода от спора на дружеството-ищец следва да бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатски хонорар в размер на 466,45 лв за производството пред първата съдебна инстанция, както и сумата от 25 лв държавна такса за касационното обжалване.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Албена Радославова:

Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав за принципната основателност на исковата претенция за обезщетение за вреди във вид на уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за успех по см. на чл.3.1.7 от Договор за съдействие, обжалване, защита и процесуално представителство от 01.02.2018г. от Договора.

Обстоятелството, че Законът за адвокатурата или друг законов или подзаконов нормативен акт не забраняват уговарянето на адвокатския хонорар както като определена сума върху интереса на исковата претенция, така и - допълнително - като хонорар за успех, платим след приключване на делото с оглед постигнатия резултат, още не означава, че само защото е разрешен от закона, адвокатският хонорар за успех се дължи по реда на чл.1 от ЗОДОВ в случаите, в които съответният специален закон не съдържа изрична процесуална разпоредба, уреждаща търсенето му в рамките на производство по обжалване на РА по административен ред като разноски. По реда на ЗОДОВ подлежи на обезвреда само такъв размер на адвокатското възнаграждение, който е оправдан /необходим и достатъчен/ за отмяната на РА като израз на неправомерното поведение на държавата / какъвто е уговореният и платен адвокатски хонорар по чл.3.1 от Договора във вр. с чл.2.1 и 2.2 от Анекс №3 от 24.07.2020г. към договора /, но не и надхвърлящото този размер адвокатско възнаграждение за успех.

За да се уважи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, платено в рамките на административното производство по обжалване на РА, е необходимо осъществяването на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и ЮЛ по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно:

4. Отменен като незаконосъобразен РА – в конкретния случай пълната отмяна на РА е постигната в съдебното производство;

5. Реално претърпяна вреда - адвокатското възнаграждение трябва да е уговорено и реално платено в рамките на самото производство / в случая във времевия отрязък от подаване на жалбата до директора на ОДОП до постановяване на решението му/

6. Наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения РА и платения адвокатски хонорар / имуществената вреда/.

7.

В конкретния случа липсва третият елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между търпените имуществени вреди и отменения като незаконосъобразен РА.

Платеният хонорар за успех/ уговорен и платен като допълнително възнаграждение, над платеното адв.възнаграждение по подаване на жалба и процесуално представителство в производството по обжалване на РА по административен ред/ може да се квалифицира като имуществена вреда, но тази вреда не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмяната на РА. В пряка и непосредствена причинна връзка с отмяната на РА е само това адвокатско възнаграждение, което е платено като необходима за изготвяне на документите и представителството в рамките на самото производство сума. Допълнителното възнаграждение за успех е извън необходимия и оправдан разход за осъществяване на процесуалната защита пред директора на ОДОП и се определя от свободата на договаряне по договор, по който НАП не е страна. Присъждането и на това, допълнително уговорено възнаграждение по реда на ЗОДОВ би довело до неоснователно обогатяване за сметка на държавата въз основа на частни уговорки, по които тя не може да се защити, каквато не е и не може да бъде целта на института на обезщетението за вреди от непозволено увреждане. В т.см. е и ТР №1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. ВАС, базиращо се на разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ- в случая чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото възнаграждението за успех е уговорено като допълнително възнаграждение, над това по чл.8 от Наредбата.

Нещо повече - нито разпоредбата на чл.161 от ДОПК, нито разпоредбата на чл.78 от ГПК, нито разпоредбата на чл.143 от АПК, всички те уреждащи съдебните разноски, предвиждат възможност в рамките на съдебните производства по тези процесуални закони да се претендира адвокатско възнаграждение за успех.В т.см. Определение №24 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 4376/2013г., ІІт.о.-Б.Балевски

След като резултативният хонорар не може да се претендира по реда на чл.161/ДОПК, чл.78/ГПК и чл.143/АПК, дори когато специалният процесуален закон предвижда присъждане на разноски за оспорване на ИАА, то на още по-силното основание не може такъв резултативен хонорар да се претендира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /чл.19, ал.1 от ЗНАП/, тъй като резултативният хонорар не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмяната на РА, а е допълнителна екстра, свързана със свободата на договаряне между адвоката и неговия клиент.

По горните съображения съдебното решение в частта му, в която НАП е осъдена да заплати на „Юниконф“ АД- с.Елин Пелин обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за успех следва да бъде отменено изцяло и, вместо него, ВАС следва да отхвърли изцяло тези искови претенции, а не да оставя в сила съдебното решение в същите части.

Изготвил особеното мнение:

/АлбенаРадославова/