Определение от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2026 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на жалба на М. Г. К., [населено място], подадена чрез адв. Атанасов, против Решение № 9311/28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 319/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с който съдебен акт е отхвърлена жалбата на физическото лице против Ревизионен акт № Р-16001624002642-091-001 от 05.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 21/21.01.2025 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, с който е ангажирана отговорността на М. Г. К. по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за неразчетени с бюджета задължения на „Мериван Груп“ ООД за периода 01.10.2020 г. – 31.07.2022 г. за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на трудови и приравнени отношения, данък върху доходите на физическите лица, зъдлжителни осигурителни вноски за осигурители – ДД, ДЗПО-УПФ и ЗО в общ размер на 39 275,88 лева главници и 14 692 лева лихви.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209 от АПК. Излагат се аргументи, че съдебният акт е постановен в противоречие с разрешението, дадено с Тълкувателно Решение № 2 от 13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС относно приложението на чл. 739, ал. 4 от ТЗ в аспекта и постановеното Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ВАС по т.д. № 7/2019 г. на ОСС на I и II колегия.

Ответникт по касация – Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрк. Коева, оспорва касационната жалба с аргументи, изложени в депозирания писмен отговор, и аргументи, настоява за оставяне в сила на съдебния акт.

Участващият по делото прокурор от Върховна Касационна Прокуратура на Република България, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия касационен състав на осмо отделение, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, установи следното:

Към настоящия момент е отправено преюдициално запитване от Върховния административен съд с Определение от 16.04.2025 г., постановено по адм. дело 2265/2025 г., в Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело T-308/25 г., по което СЕС е сезиран със следните въпроси:

1. Следва ли член 237 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази, която предвижда отговорност на трето лице при наличието на обстоятелствата, регламентирани в член 19, алинея 2 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс, за задълженията на юридическо лице за данък върху добавената стойност, когато:

• юридическото лице е заличено от търговския регистър след прекратено производство по несъстоятелност без процедура по предявяване на вземанията на кредиторите;

• в този случай се погасяват на основание член 739, алинея 1 от Търговския закон всички непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника;

• прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на юридическото лице от търговския регистър са установени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд по оспорване на ревизионния акт по член 19 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс преди приключване на съдебното дирене и на основание норма от процесуалния закон следва да бъдат взети предвид.

2. Следва ли член 237 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази на член 21, алинея 2 във връзка с член 168, точка 6 и точка 7 от Данъчно – осигурителния кодекс, която приходните органи прилагат при описаните в първия въпрос обстоятелства.

Настоящият касационен състав намира, че отговорите на въпросите по преюдициалното запитване са от значение за правилното разрешаване на спора по настоящото адм. дело № 3812/2026 г., при сходството на фактите по двата казуса, становищата на странита в процеса и обхвата на касационния контрол по чл. 218 от АПК – служебното произнасяне по съответствието на решението на първата съдебна инстанция с материалния закон, поради което е налице основание за спиране на производството по делото, до произнасяне на СЕС по дело Т - 308/2025.

Мотивиран така и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение