Определение № 263 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5096/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, срещу определение № 586 от 23.10.2023 г., постановено по в.гр.д. № 245/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на определение № 364 от 11.07.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение, заплатено от Ф. С. С.. В частната жалба се излагат съображения, че определението е неправилно. Сочи се, че въззивното производство е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба на КОНПИ преди провеждане на о.с.з. по делото. По делото не било осъществявано процесуално представителство и то не се отличавало с висока фактическа и правна сложност, поради което се иска намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Ответникът по частната жалба Ф. С. С. в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред въззивния съд е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от КОНПИ, против решението по гр.д. № 976/2019 г. на ОС-Велико Търново. С молба от 11.07.2023 г. комисията е оттеглила въззивната жалба и производството по делото е прекратено с определение от същата дата, а на основание чл. 78, ал. 4 ГПК комисията е осъдена да заплати в полза на Ф. С. сумата от 8000 лв. – направени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Във връзка с подадената от КОНПИ молба по чл. 248 ГПК за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност апелативният съд най-напред е посочил, че при прекратяване на производството на ответника се държат разноски независимо от основанието за прекратяване и от това дали са провеждани съдебни заседания – достатъчно е разноските да са сторени, преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството. В случая ответницата Ф. С. е направила разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на въззивната жалба и за представителство по делото преди оттеглянето на въззивната жалба. Страната е сключила договор за правна защита и съдействие с адв. Т. с предмет изготвяне на отговор на въззивна жалба и за процесуално представителство, в който е уговорено възнаграждение в размер на 8000 лв. и е удостоверено заплащането му изцяло. Съдът е приел, че договорената сума не е прекомерна с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, както и че не надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към м. юни 2023 г. Според въззивния състав неизвършването на всички предвидени в закона процесуални действия от страните поради прекратяването на делото не е основание за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, без значение в кой момент ищецът е оттеглил иска си. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за които той е представил надлежни доказателства. Законът предоставя възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът не може да намали възнаграждението под предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер. Процесният случай касае спор за отнемане на сума от 250 000лв. и макар във въззивното производство да не са провеждани открити заседания, адвокатът на ответницата е осъществил действия по защита, като е подал отговор на въззивната жалба, което от своя страна предполага запознаване както с нейното съдържание, така и с първоинстанционното решение. Присъденото възнаграждение, равняващо се на 8000 лв., е съобразено с минималните размери, определени в чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. и се явява и под минималния размер, който с оглед на чл.9, ал.3 от същата наредба е от ѕ от възнаграждението по чл.7 и от 10 987,50лв. В настоящото производство, доколкото обжалваното определение е постановено във връзка с производство по чл.248 ГПК, разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,