Решение № 7504 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3801/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу Решение № 6706/26.02.2025 г., постановено по адм. д. № 12415/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено Решение № Ж-656/13.08.2024 г. на КЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административният орган е изяснил всички относими факти и е постановил законосъобразен административен акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата срещу Решение № Ж-656/13.08.2024 г. да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба – „ПРЕМИУМ ЛР“ ООД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът "Електроразпределение Север" АД редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № Ж-656/13.08.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на дружеството са дадени задължителни указания в седемдневен срок да коригира предоставената мощност на обект на клиент с абонатен № 1413076, находящ се в гр. Варна, местност „Черноморец“, чрез монтиране на токоограничител тип МАП 3х25А и да представи доказателства за изпълнение на дадените указания. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обуславят неговата незаконосъобразност. Административният съд е изложил мотиви, че в производството пред КЕВР не е изпълнено задължението по чл. 35 АПК, респективно чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, административният орган да събере всички необходими доказателства и да изясни всички относими факти и обстоятелства. Първоинстанционният съд е приел още, че КЕВР не е изяснила основния спорен въпрос по преписката, а именно каква е законосъобразно предоставената мощност на процесния обект. Изложени са мотиви, че по преписката липсват договорът за присъединяване, както и доказателства кога, при какви условия и с каква мощност е бил първоначално присъединен обектът към електроразпределителната мрежа. Според съда административният орган е изградил извода си за предоставена мощност от 15 kW единствено въз основа на констативен протокол и данни за монтирания автоматичен предпазител, без да установи дали тези данни съответстват на първоначално договорената мощност. Посочено е, че също така не са обсъдени документите относно инициираните процедури за увеличаване на мощността, нито е изяснено въз основа на какъв правен акт операторът е определил предоставената мощност като 6 kW. Съдът е намерил за основателно и възражението, че при постановяване на административния акт не е отчетена необходимостта от участие на собственика на процесния имот като заинтересована страна по смисъла на чл. 26 и чл. 34 АПК, доколкото постановеният административен акт засяга неговата правна сфера. Приел е, че всички тези процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат преодолени в съдебното производство, поради което административният акт следва да бъде отменен, а преписката върната на КЕВР за ново произнасяне със задължителни указания относно събирането и обсъждането на необходимите доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към изложените от него мотиви. Неоснователни са касационните доводи, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и е изяснил всички релевантни факти. Видно от съдържанието на административната преписка, КЕВР е приела за установени обстоятелства, които не се подкрепят от достатъчно доказателства, без да положи необходимите усилия за тяхното изясняване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпросът относно качеството на „ПРЕМИУМ ЛР“ ООД като клиент на електроразпределителното дружество е от съществено значение за допустимостта на административното производство. След като самото електроразпределително дружество е оспорило наличието на това качество, административният орган е бил длъжен служебно да провери относимите факти и доказателства. Това задължение произтича както от принципа на служебното начало, така и от разпоредбата на чл. 35 АПК. Обстоятелството, че част от относимите доказателства са представени едва в съдебната фаза, само потвърждава извода, че административният орган е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка. Неоснователни са и възраженията относно предоставената мощност на процесния обект. Както правилно е приел административният съд, спорът между страните не се свежда единствено до това дали към определен момент е бил монтиран автоматичен предпазител с конкретни технически характеристики. Решаващият въпрос е въз основа на какъв договор, административен акт или друг правопораждащ факт е определена предоставената мощност на обекта. Именно този въпрос не е получил отговор в административното производство. Липсват доказателства относно първоначалното присъединяване на обекта, липсва договорът за присъединяване, както и данни за евентуални последващи промени на предоставената мощност. При тези данни административният орган не е разполагал с необходимата фактическа основа, за да даде задължителни указания за възстановяване на мощност от 15 kW. Основателно първоинстанционният съд е приел и че вътрешните записи в информационната система на електроразпределителното дружество, както и отделни констативни протоколи не могат сами по себе си да заместят доказателствата относно възникването и съдържанието на правоотношението по присъединяване. Тези документи могат да имат доказателствено значение единствено във връзка с други относими доказателства, но не и да обосноват самостоятелно извода каква е законосъобразно предоставената мощност на процесния обект. Неоснователно е и възражението срещу указанията, дадени от първоинстанционния съд при връщане на преписката. С тях съдът не е разрешил спора по същество, нито е заместил или ограничил административния орган при упражняване на предоставените му правомощия. Напротив, съдът единствено е посочил кои факти следва да бъдат изяснени и кои процесуални правила следва да бъдат спазени при новото произнасяне, което съответства на правомощието му по чл. 173, ал. 2 АПК. При така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на „ПРЕМИУМ ЛР“ ООД следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция, като са представени доказателства за реалното им заплащане и са в размер на 250 лева съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие от 24.03.2025 г. Следва да бъдат изчислени в евровата им равностойност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение,