Определение № 1390 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 696/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищцата Р. Д. срещу определение на Софийски апелативен съд. Ответникът ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез клона си в България, не изразява становище. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането на ищцата за възобновяване на спряното производство. За да постанови определението си, съдът е приел, че след като производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК поради откритото в Република Кипър производство по несъстоятелност на ответното дружество, то може да продължи само с разрешение на съда по несъстоятелността съгласно приложимия чл. 220 от кипърския Закон за дружествата, каквото разрешение не е издадено и до настоящия момент. Неправилност на обжалваното определение се обосновава с изведено от чл. 7, ал. 1 ГПК задължение на съда служебно да осигури движението и приключването на делото, вкл. използвайки средствата, предвидени в Регламент (ЕО) 2020/1784 и Регламент (ЕО) 2020/1783. Посочените регламенти обаче, отнасяйки се до връчването на книжа, респ. до събирането на доказателства, на територията на друга държава-членка, не предвиждат възможност сезираният съд да инициира пред съда на друга държава производство за издаване на определен акт. Следователно в разглеждания случай така установените средства за съдебно сътрудничество не са приложими, доколкото не се твърди да е издадено (по искане на ищцата или служебно) разрешение по чл. 220 от ЗД на РК и с оглед фактическата констатация на въззивния съд за липса на такова разрешение. С тези мотиви съдът