Определение № 10084 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9497/2023 г.

Производството е по реда на чл.217 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ вр. с чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуални кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Ековат-България“ ЕООД, гр. Смолян, представлявано от управителя Р. Фиданов и процесуален представител адвокат Сираков срещу определение №690 от 13.07.2023г., постановено по преписка №КЗК-359 по описа за 2023г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което се оставя без уважение искането на „Ековат - България“ ЕООД за изменение на решение № 530/08.06.2023 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК – 359/2023 г., в частта за разноските - т. 4 от диспозитива на същото. Твърди неправилност на определението поради допуснати съществени процесуални нарушения и иска да бъде отменено като се постанови определение, с което се намали присъдения в полза на трето лице размер на разноски пред Комисията за защита на конкуренцията. По делото е постъпил отговор от 10.08.2023г. от „Парсек груп“ ЕООД, гр. София, чрез адвокат Чеширова, в който отговор се оспорва така подадената частна жалба, счита се определението на КЗК за правилно и се иска да бъде оставено в сила. От „ Национална електрическа компания „ ЕАД, чрез процесуалния си представител са представили писмено изложение от 10.8.2023г., в което сочат, че няма да вземат отношение по поставения въпрос. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценяват следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 530/08.06.2023 г., постановено по преписка № КЗК – 359/2023 г., е оставена без уважение жалба с вх. № ВХР-819/04.05.2023 г. от „Ековат – България“ ЕООД срещу Решение № D23020392/21.04.2023 г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка с посочения по-горе предмет, като КЗК се е произнесла по искането на заинтересованата по преписката страна за присъждане на разноски в т. 4 от диспозитива на решението, с който възлага на „Ековат - България“ ЕООД с [ЕИК] да заплати на „Парсек Груп“ ЕООД с [ЕИК], направените по производството разноски в размер на 7 400 (седем хиляди и четиристотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в тази глава и при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс, т.е. ЗОП препраща към АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски 3 имат и заинтересованите страни, за които акта е благоприятен. Смисълът на възлагането на разноски е да се възстановят на страната разходите, които тя единствено поради неправомерното поведение на другата страна е била принудена да направи. „Парсек Груп“ ЕООД е представил становище с вх. № към КЗК-359/07.06.2023 г. по подадената жалба, в което е изложил, че намира същата за неоснователна и моли КЗК да я остави без уважение, като е изложил мотиви по същество. С изпратеното становище е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представен списък на разноските, пълномощно на адв. Г. Чеширова от АК – Пазарджик и договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение е платено в брой и договора има силата на разписка. След насрочването в Комисията за защита на конкуренцията, на открито заседание за разглеждане на преписката и на основание чл. 209, ал. 3 от ЗОП, писмо изх. УВЗ-409- КЗК/359/2023/31.05.2023г. е изпратено на 01.06.2023 г. на страните по преписката: „НЕК“ ЕАД – възложител, „Ековат - България“ ЕООД – жалбоподател и „Парсек Груп“ ЕООД – заинтересована страна, с което им е указано правото да се запознаят със събраните по преписката доказателства в тридневен срок от получаване на съобщението. След приключване на проучването законът предоставя възможност на страните да се запознаят със събраните по преписката доказателства и да представят допълнително такива, но най-късно в деня преди провеждане на заседанието за разглеждане на жалбата - чл. 209, ал. 4 от ЗОП. На откритото заседание на комисията след изясняването на обстоятелствата по жалбата се дава възможност на страните за становища, след което заседанието се закрива - чл. 211, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП. Видно от протокол № 580/08.06.2023 г. в откритото заседание на КЗК, в което е разгледана преписка КЗК-359/2023 г., жалбоподателят „Ековат – България“ ЕООД се е представлявал от процесуалният си представител адвокат. Процесуалният защитник на жалбоподателя е имал възможност да предяви правото си на възражение за прекомерност по отношение на претендирани от ответните страни възнаграждения за адвокатска защита, което не е направил. Не може да се възприеме твърдението и за допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на доклад в откритото заседание от председателя на КЗК при разглеждане на жалбата. Комисията за защита на конкуренцията не е съдебен орган и нейните заседания се подчиняват на правилата на Закона за обществените поръчки и правомощията й по Закона за защита на конкуренцията като по изключение се прилагат правила по АПК. Предвид различната процедура по провеждане на проучване и подготовка на преписката, няма основание да се изведе правило за „доклад“ по смисъла на съдебните процесуални правила в откритото заседание на КЗК. На разположение на всяка от страните са всички налични документи по преписката и няма пречка да се запознаят с всичко постъпило до откритото заседание. Тъй като становището на заинтересованата страна е постъпило предишния ден – на 7.6.2023г. и предвид съкратените процедури за разглеждане на производствата по атакуване на актове, постановени по отношение на обществени поръчки, то за всяка от страните е налице възможността / и задължението / да се запознаят и вземат всички необходими становища. Искането за разноски е направено своевременно, платени са в брой / за което няма пречка/ и липсва възражение за прекомерност. Поради което определението на КЗК се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение