Определение № 35 от 19.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 1017/2022 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност на н.о.х.д. № 1922/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура изтъква, че с оглед на направените отводи на всички съдии от Районен съд – гр. Стара Загора, са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне от ВКС на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Съобразно общите правила за определяне на подсъдността пред Районен съд – гр. Стара Загора е било образувано н.о.х.д. № 1922/2022 г. по описа на същия съд, по внесен от Районна прокуратура – Стара Загора обвинителен акт против М. М. С. за престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 2, предл. 4-то, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, предл. 2-ро от НК. Първоначално определеният за съдия-докладчик по делото съдия М. Р. се е отвела с определение № 1142 от 7.11.2022 г. на основание чл. 29, ал. 2 от НПК по съображение, че е постановила определение № 453 от 22.04.2019 г. по ч.н.д. № 1092/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора (л. 77 от т. 1 на ДП), с което е оставено без уважение искане на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ на фазата на досъдебното производство. След извършено случайно разпределение на делото за съдия-докладчик е определен съдия Р. Ч., който се е отвел от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 1, т. б. „б“ от НПК, тъй като с протоколно определение от 10.06.2019 г. по н.о.х.д. № 1546/2019 г. на Районен съд –гр. Стара Загора е одобрил споразумение по отношение на подсъдимия по същото наказателно производство. Впоследствие всички съдии, шестнадесет на брой, от състава на Районен съд – гр. Стара Загора, с изключение на тези, които са в продължителен отпуск или са командировани, са се отвели от разглеждане на делото по реда на чл. 31, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК с цел избягване на съмнения в обективността и безпристрастността им. Едни от съдиите са посочили като причина направено от подсъдимия искане за отвод на прокурорите от районна и окръжна прокуратура – Стара Загора (л. 106 от т. 1 и л. 86 – 87 от т. 6 на ДП). Други от съдиите са се позовали и на чл. 6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС, като са посочили, че в миналото М. С. по други дела е правил искания за отвод на всички съдии от съдебния състав на районния съд, изразявайки съмнение в тяхната безпристрастност. С определение № 1325 от 6.12.2022 г. и.ф. административен ръководител – председател на Районен съд – гр. Стара Загора е констатирал, че поради отвод на всички съдии е налице невъзможност този съд да образува състав, който да го разгледа, след което е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 1922/2022 г. и е изпратил същото на основание чл. 43, т. 3 от НПК по компетентност на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни за направени отводи на съдиите от Районен съд –гр. Стара Загора, което е пречка този съд да сформира законен състав съгласно изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК, който да разгледа делото, намира, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Предвид несъздаване на повече пречки за неговото разглеждане, ВКС прие, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд – гр. Сливен, който е относително териториално близко до Районен съд – гр. Стара Загора. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение