Определение № 176 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 139/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. А. В. Д., от [населено място] е подала частна жалба срещу определение от 22.06.2011 г. по ч. гр. д. № 7609/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 19581/2006 г. на СРС, с което е върната подадената от касаторката въззивна жалба като нередовна. К. довод е за необоснованост на извода за нередовност на въззивната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се развива становище, че разпореждането на съда за извършването на конкретно процесуално действие от страната не може да бъде променяно без да има настъпили изменения в хода на производството. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по нея съдът взе предвид следното: Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от касаторката, е била оставена без движение с разпореждане от 21.04.09 г. с указание да се внесе държавна такса в размер на 137.79 лв. по с/ка на СГС. С молба от 16.05.09 г., в определения от съда срок, Д. е представила квитанция за внесена държавна такса. С ново разпореждане от 04.06.09 г. съдът е постановил да бъде внесена още 3306.88 лв. в 14 дневен срок и представен документ за това. Указанието не е било изпълнено в срока, който е изтекъл на 17.01.2011 г. и въззивната жалба е върната с разпореждане от 22.02.2011 г. С определение от 22.06.2011 г. по ч. гр. д. № 7609/2011 г. Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното като е намерил за неоснователно възражението, че определение на съда по хода на делото не може да бъде изменяно или отменяно при констатиране на грешка при постановяването му. Изводът е законосъобразен. Съдът е служебно задължен да следи за редовността на жалбата. При констатирано неправилно изчисление на държавната такса в нарушение правилата на Тарифата за таксите събирани от съдилищата, той е разполагал с процесуалното право да постанови ново разпореждане, за отстраняване на нередовността на въззивната жалба чрез събиране на разликата до дължимата държавна такса. Разпореждането за внасяне на държавна такса е от категорията съдебни актове, които съдът може да изменя сам при констатиране на грешка или пропуск. Като е направил това съдът е действал в изпълнение на служебните си задължения. От изложението в частната жалба следва, че касаторката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли съдът да изменя разпореждането си, с което е определил държавната такса, която следва да се внесе. В изложението към жалбата не е посочено основание, по което се иска допускане касационна проверка по него, поради което частната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и по нея не следва да се допуска касационна проверка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.