Решение № 6915 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12585/2014 г.

Решение № 6915 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12585/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Елена Иванова Чолакова, подадена чрез адв. А. Добрева, против решение № 3276/16.05.2014 г. постановено по адм. дело № 2083/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което са отхвърлени предявените от Чолакова искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерството на земеделието и храните, или евентуално срещу Областна дирекция "Земеделие" София - град, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконосъобразно бездействие на ответниците. Излагат се доводи за неправилност на решението, като сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. Ответната страна - Министерство на земеделието и храните, чрез юрк. Караилиева в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Ответната страна - Областна дирекция "Земеделие" София - град, чрез юрк. Калпачка, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за основателност на касационната жалба. Посочва че са налице касационните отменителни основания на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК поради факта, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което съдът я приема за допустима, разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София-град е отхвърлил предявените от Елена Иванова Чолакова искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерството на земеделието и храните, или евентуално срещу Областна дирекция "Земеделие" София-град, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконосъобразно бездействие на ответниците. Посочено е, че се иска осъждане на Министерството на земеделието и храните да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на министъра на земеделието и храните, от които: 1000 лева пропуснати ползи за периода 30.12.2010 г. до 30.12.2011 г., представляващи нереализиран доход от отдаване под аренда на земите, дължими като обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост в стари реални граници, както и 1500 лева за неимуществени вреди за периода от 30.12.2006 г. до 30.12.2011 г., изразяващи се в засягане на чувството й, че живее в правова държава, която се управлява според законите и Конституцията, накърняване на чувството й на чест и достойнство на български гражданин и за равенство пред закона. За да постанови своето решението, съдът се е мотивирал, че исковете за присъждане на обезщетение за вреди срещу Министерството на земеделието и храните, евентуално срещу Областна дирекция "Земеделие" София-град, са неоснователни, тъй като не било установено бездействие на длъжностни лица от съответните ведомства. Съдът се е позовал на действащата нормативна уредба по отношение на размерът на земите, с които се извършва обезщетяване, като е посочено че той се определя съгласно чл. 10б, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи: със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие, когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, общинска собственост; със земи от държавния поземлен фонд - в останалите случаи. В случай, че земята в наличните поземлени фондове не е достатъчна за обезщетяване на всички правоимащи, подали заявление за това, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на обезщетението - с поименни компенсационни бонове. Съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение се определя с решение на общинската служба по земеделие, като с определения коефициент се редуцира дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи. Общинската служба по земеделие постановява решения по реда на чл. 19, ал. 7, т. 1 от ППЗСПЗЗ, с които се определя начина на обезщетяване. Съдът е направил извод, че все още няма яснота каква част от имотите в урбанизирани територии подлежат на възстановяване, също така не са изработени помощни планове и не са приключили процедурите по чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 4, 5, 6 от ППЗСПЗЗ. След приключването им следвало да се определи коефициент на земите и да се изготви задание, след което Министерството на земеделието и храните може да възложи изпълнените на техническите дейности по изработването на план за обезщетяване на собственици на земеделски земи на територията на Столична община по реда на чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ. Макар реституционните процедури да са били забавени, преди приключване на процедурите по чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ на територията на Столична община не би могло да се изработи план за обезщетяване. В заключение е посочено, че действително реституционните процеси са забавени твърде много във времето, но не може да се отдаде предимство на едни правоимащи пред други правоимащи. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Така постановеното решението е неправилно. То е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Административният съд не е изяснил фактите от значение за преценката на основателността на предявените искове. След като с определение от 13.01.2014 г. - т. е. след провеждането на няколко открити съдебни заседание, съдът е конституирал като ответник Областна дирекция "Земеделие" София - град, то е следвало да се даде указание на ищеца да уточни размера на претенциите си спрямо всеки един от ответниците. Съдът е следвало да укаже на Чолакова, да уточни, дали се претендира разделно осъждане на ответниците, като спрямо всеки един от тях се сочат различни форми на бездействие или исковете са предявени при условията на евентуалност, като фактическите обстоятелства по отношение и на двамата ответници са едни и същи. В случай, че исковете са предявени едновременно срещу двамата ответника с твърдения за различни форми на бездействие, то съдът е следвало да изиска уточнение, каква е претендираната сума по всеки един от исковете, срещу всеки един от ответниците. Съдът не е дал указания в тази насока. Също така в решението си съдът е изложил неясни мотиви. Съдът не е обсъдил и изложил мотиви по конкретните възражения на ищеца. Видно от първоначалната искова молба ищецът е поддържал, че министъра на земеделието и храните бездейства да изпълни задълженията си по чл. 19, ал. 18 и ал. 21 от ППЗСПЗЗ. В молбата-становище на Чолакова от 21.06.2012 г. е посочено, че ответникът МЗХ не е упражнил контрол, като не е дали и конкретни срокове на подчинените си да изпълнят задълженията си. Съдът не е изложил мотиви по тези възражения на ищеца. Съответно във връзка с изложеното в горния абзац административният съд не е указал на ответната страна, че носи доказателствената тежест за представянето на доказателства за извършването на възложените на администрацията дейности по чл. 19, ал. 10 - 18 от ППЗСПЗЗ (ако има такива) за определяне на свободните земи от държавния и общинския поземлен фонд, които са необходими за обезщетяването на собствениците. Съдът не е съобразил, че изработването на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяването на собствеността върху имоти в реални граници в урбанизирани територии, поради което липсата на такива планове не може да е причина за забавянето на производството по обезщетяване на собствениците със земи, налични в държавния и общинския поземлен фонд. Както е записано в чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ, ако наличните земи в държавния и общинския поземлен фонд не са достатъчни за обезщетяването на всички правоимащи, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове, което означава, че няма необходимост от приключването на всички реституционни процедури по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да се пристъпи към обезщетяване на собствениците със земя от държавния и общинския поземлен фонд. За процедурата по обезщетяване се прилагат посочените горе правила по чл. 19, ал. 10 - ал. 18 от ППЗСПЗЗ. След като състави списък на свободната държавната и общинска земя, Общинската служба по земеделие следва да направи предложения до общинския съвет и до министъра на земеделието и храните за определяне на свободните земи. Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определения коефициент за общината се редуцира стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи. На основание влязлото в сила решение по ал. 8 общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението: със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16; с поименни компенсационни бонове - в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 от ЗСПЗЗ. Въз основа на решенията на общинската служба по земеделие по ал. 17, т. 1 и протоколното решение по ал. 16 министърът на земеделието и храните възлага техническите дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване. За да установи неизпълнението на задълженията от компетентните административни органи съдът е следвало да изиска представянето на необходимите документи, да установи действителните причини, поради което производството по обезщетяване на собствениците още не е приключило и да изложи конкретни мотиви във връзка с направените в исковата молба твърдения за неизпълнение на нормативно уредените задължения на министъра на земеделието и храните. Също така следва при преценката на основателността на предявените искове административният съд да вземе предвид, че според практиката на Европейския съд по правата на човека (съдебно решение от 3 декември 2009 г., дело "Мутишев и други срещу България, съдебно решение от 7 януари 2010 г. по дело "Любомир Попов срещу България") забавянията при предоставяне на обезщетения или реституция на земеделски земи представляват намеса в правото на лицата да ползват мирно своите притежания, поради които случаите на прекомерно забавяне са разгледани като нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В този смисъл са и предвижданията на националния закон, според който държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. След като е установил, че реституционните процеси са забавени твърде много, съдът не е направил съответния на фактите правен извод. В нарушение на материалния закон е и даденото от съда тълкуване на понятието "незаконосъобразно бездействие". Съдът неточно се е позовал на разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 от АПК, приемайки, че бездействие е налице само когато не се извършват определени фактически действия. Не е било отчетено, че чл. 256 и чл. 257 от АПК уреждат особен вид защита и затова не могат да бъдат ползвани за аналогия при преценка на приложното поле на закон, който включва общите състави на отговорността на държавата и общините за вреди. Всъщност като незаконосъобразно по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да се определи бездействието на административния орган да извърши всички дължими по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност. Съгласно констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, решението е неправилно и като такова следва да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода делото, и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,