Определение № 57 от 22.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3935/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 0258/25.01.2017 г. на Камарата на частните съдебни изпълнители за допълване на решение № 243/17.01.2017 г., постановено по гр.д. № 3935/2016г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение, в частта му за съдебните разноски. Молителят претендира заплащане на сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – частен съдебен изпълнител В. Г. Й., е депозирал в срок становище по молбата, в което излага доводи за нейната неоснователност, тъй като процесуалния представител на ответника е назначен по трудово правоотношение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. Върховния касационен съд, състав на III Гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С решение № 243/17.01.2017г., постановено по гр.д. № 3935/2016 г. Върховния касационен съд, в състав на III г.о. е оставил в сила решението от 25.03.2016 г., постановено по дисц.д. № 31/2015 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на частен съдебен изпълнител В. Й. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. С отговора, постъпил от ответната страна по жалбата – Камарата на частните съдебни изпълнители, е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Приложено е пълномощно на юрисконсулт Н. К.. С решението, постановено в производството по чл. 73 ГПК, Върховния касационен съд, III Гражданско отделение не е присъдил сторените от ответника съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав, като взе предвид изхода на производството по чл. 73 ЗЧСИ и че е пропуснал да се произнесе по разноските, направени от ответника по жалбата, своевременно поискани в писмения отговор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. §6 ПЗР на ЗИДГПК /обн. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./ намира, че на молителя следва да се присъди сумата в размер от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ЗПрП. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за допълване на постановеното решение в частта му за съдебните разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение