Решение № 1541 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5083/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Б. М., с адрес в гр. Перущица, в качеството на баща и законен представител на малолетното дете Х. Р. М., против решение № 1810/24.02.2025 г. по адм. дело №899/2024 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му в същото качество против решение №85/27.02.2024 г. по преписка №257/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касационният жалбоподател поддържа чрез процесуален представител и лично, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС, претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ответните страни. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Ответникът по касационна жалба - К. С. С. с адрес в гр. Пловдив, лично и чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - А. Й. П., с адрес в гр. Пловдив, лично и чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: АС е сезиран със жалба на Р. Б. М. в качеството на баща и законен представител на малолетното дете Х. Р. М., против решение №85/27.02.2024 г. по преписка №257/2022 г. на КЗД, с което е установено, че К. С. - директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование (РЦППППО), гр. Пловдив и А. П. - началник на Регионално управление на образованието (РУО), гр. Пловдив не са осъществили нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак "увреждане" по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. във връзка с достъпа до училищно образование през учебната 2022 г./2023 г. в Средно училище за ученици с увреден слух (СУ УУС) "ПРоф. д-р Стоян Велинов" - Пловдив на детето Х. Р. М., представляван от баща му и закон представител Р. Б. М. и са оставени без уважение жалбите на Р. Б. М. като баща и законен представител на Х. Р. М.. АС е изложил мотиви, че решението на КЗД е от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, има необходимите реквизити и при постановяването му са спазени административно- процесуалните норми. АС е приел, че е спазено и приложимото материално право, тъй като С. и П. не са осъществили пряка дискриминация по признак "увреждане" спрямо детето Х. М., тъй като както Х. М., така и детето - сравнител М. К. имат еднакво увреждане. Развити са доводи и за липса на тормоз по смисъла на члл.5, ал.1 от ЗЗДискр. от страна на П. спрямо родителите на Х. М. поради липса на защитен признак за тях. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията за необсъждане на доказателствата от АС. АС е събрал и обсъдил всички релевантни доказателства, като изводът му, че към 2022 година детето Х. М. е с единствено увреждане "[заличен текст]", с каквото е и М. К., се подкрепя от медицинската документация по делото, която е била представена и при извършването на оценката на индивидуалните потребности на Х. М. през 2022 г. по повод изявеното от родителите му желание за записване в училището за ученици с [заличен текст]. Обосновани са изводите, че при констатиран слух от 20 dBnHL през 2022 г. слухът е нормален. Недопустимо е оборването на приетите медицински документи със свидетелски показания, поради което не е налице и твърдяното от касатора нарушение при събиране и оценка на доказателствата. Обоснован е и изводът на АС, че констатираният през 2023 година [заличен текст] проблем е след периода на кандидатстване, при който Х. М. не е бил насочен от К. С. за записване в СУ УУС - 2022 г. и през годината на поставяне на новата диагноза и представяне на документи за увреждане на [заличен текст] - 2023 година, същият вече е насочен към училището. При така установените факти, правилен е изводът на АС, че макар и С. да е третирала неравно Х. М. спрямо детето сравнител М. К., като не е насочила М. към СУ УУС поради липса на увреждане на [заличен текст], а е насочила детето К., което също няма увреждане на [заличен текст], липсва пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр., тъй като неравното третиране не е по защитен признак - и двете деца са с увреждане "[заличен текст]" и без [заличен текст] към 2022 г. Обосновани са и изводите на АС, че А. П. не е извършила никакви действия, с които да е допринесла до неравното третиране на М. спрямо К., поради което същата не е осъществила състав на дисриминация спрямо детето през 2022 година. В съответствие с приложимото материално право са и мотивите на АС, че КЗД не е била сезирана с оплакване за тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДиср. от страна на П. спрямо родителите на М., тъй като твърдяното от тях нежелано поведение на П. при срещата с родителите не е на основата на защитен признак. Поради изложеното правилен е изводът, че КЗД не е допуснала нарушение, като не се е произнесла по жалба за тормоз срещу П. спрямо родителите, тъй като подобоно оплакване не може да се изведе от молбата им на л.50 от делото. С оглед изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати 100 евро юрисконсултско възнаграждение на КЗД и на А. П. равностойноста от 766, 94 евро на направените разходи от 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение