Решение № 4869 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1697/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище в гр. София, представлявано от управителя Н. П., чрез пълномощник юрк. Вълканов, срещу решение № 38917/22.11.2025 година на Административен съд – София - град по адм. д. № 8791/2025 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 6122/04.07.2025 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора в процедурата по издаване на административния акт липсва редовно връчване на уведомление за започване на административното производство, поради което е осъществено нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, както е нарушено и правото му на участие в производството. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като напълно е игнорирал приложими императивни разпоредби. Сочи, че Директива 2008/48/ЕО и Закона за потребителския кредит (ЗПК) изключват от определението на „общи разходи по кредита“ разходите за неспазване на задълженията по договора за кредит, какъвто е неустойката. Обосновава, че в договора и в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) ясно, подробно и изчерпателно са посочени условията, при които се сключва договора, включително при какви обстоятелства се дължи неустойка и какъв е нейният размер. Обосновава, че не е налице прикриване на информация. Сочи, че неправилен е изводът на съда за осъществена от дружеството нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в това дружеството да предоставя невярна и подвеждаща информация в сключени договори за потребителски кредити. Според касатора първоинстанционният съд не е извършил преценка като използва изискуемия по закон критерий за преценка на средния потребител, а използва предполагаема категория лица. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № 6122 от 04.07.2025 година на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

Ответникът, Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез юрк. Гергов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсулт.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД срещу Заповед № 6122 от 04.07.2025 г., издадена от председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да предоставя в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) и предлаганите от него договори невярна и подвеждаща информация за стойността на годишния лихвен процент на разходите, както и да предоставя невярна и подвеждаща информация в СЕФ за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата по кредита.

За да отхвърли жалбата, съставът на АССГ е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка, съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.

По отношение на правилността на съдебното решение:

1.Страните не спорят по следните факти:

Във връзка с постъпил сигнал от потребител на 21.11.2024 г. относно проблем по договор за потребителски кредит, длъжностни лица на КЗП са извършили проверка на дружеството по спазване на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и ЗЗП, като са изискали от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД съответните документи. От дружеството са представени документи за проверка, включително досие по отпуснат потребителски кредит, както и становище за неоснователност на подадената от потребителя жалба. Към становището са приложени изисканите документи - Договор за потребителски кредит №1074951/19.05.2024 г. (Договора), съдържащ погасителен план и СЕФ.

Установено е, че на 19.05.2024 г. „Кредирект” ЕООД е отпуснало по Договор № 1074951/19.05.2024 г. потребителски кредит в размер на 4200 лв., срещу следните условия: да го върне в срок от 18 месеца с обща сума за плащане - 6328 лева - при обезпечение на кредита или с обща сума за плащане - 14303.42 лева - при необезпечение на кредита. Самият кредит е отпуснат като необезпечен, тъй като в момента на отпускането на кредита, същият е без предоставено обезпечение.

В договора са посочени годишен лихвен процент: 50% и годишен процент на разходите (ГПР): 62.83%. Ако не се изпълнят определени задължения по договора, се начислява неустойка в размер на 7975.42 лв.

Съгласно погасителния план по договора, първите четири погасителни вноски не водят до погасяване на главницата. Същинското погасяване на кредита започва едва от петата погасителна вноска.

За така отпуснатия кредит от кредитора е обявена информация за ГПР в размер на 62.83%, който включва само разходите за възнаградителната лихва, без разходите за „неустойка“.

За така отпуснатия кредит, на потребителя е дадена преддоговорна информация на СЕФ:

• В т. 9 от Част II на СЕФ „Описание на основните характеристики на съответния кредит“, срещу: „Когато е приложимо за съответния вид кредит: Погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита (главницата)“ е посочено: „Неприложимо за този вид кредит“.

2. Чрез административния акт председателят на КЗП е достигнал до извод за осъществена нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), осъществена в два аспекта на предоставяне на невярна/подвеждаща информация:

-чрез Стандартния европейски формуляр (СЕФ) и предлаганите от него договори се предоставя невярна и подвеждаща информация за стойността на годишния лихвен процент на разходите (който не включва размера на неустойката при неизпълнение на изискване на договора);

-предоставя се невярна и подвеждаща информация в СЕФ за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата по кредита (чрез изписване в част II, т.9 СЕФ: неприложимо).

Според административния орган информацията по пункт първи е невярна/подвеждаща, тъй като съгласно Договора за кредит, в ГПР не е включен разход за „неустойка“.

Според административния орган информацията по пункт втори е невярна/подвеждаща, тъй като в т. 9 от Част II на СЕФ „Описание на основните характеристики на съответния кредит“, срещу: „Когато е приложимо за съответния вид кредит: Погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита (главницата)“ е посочено: „Неприложимо за този вид кредит“.

3. С обжалваното съдебно решение съставът на АССГ е обосновал извод за законосъобразност на оспорения административен акт.

4. Касационният състав приема за правилни изводите на АССГ, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

В посочените части касационният състав препраща към мотивите на решението на АССГ.

5.Правилни са изводите на първоинстанционния съд в насока, че при издаването на заповедта са спазени специалните административнопроизводствени правила по ЗЗП.

Неоснователно е възражението, че не е предоставена възможност за участие на дружеството в хода на административното производство. Действително, разпоредбата на чл. 12 АПК въвежда принцип за откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Чл. 26 АПК задължава административния орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, а разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК изисква страните да имат възможност да изразят становище в хода на това производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел I "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел I не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по ЗЗП е специално производство. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 2 ЗЗП предоставя на председателя на КЗП възможност да укаже на търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна.

Производството е образувано по жалба на потребител, по която е образувана нарочна проверка. Жалбата е връчена на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, като му е дадена възможност за вземане на становище по нея. За извършените действия по проверката е съставен нарочен протокол, в който е описана жалбата и становището. След анализ на представеното становище и доказателства от жалбоподателя, както и на събраните от органа доказателства, е изготвена докладна записка, която е разгледана на заседание на КЗП, на което е взето решение. След това е постановена оспорената заповед, която е връчена на представител на жалбоподателя. Сроковете за издаване на актовете по ЗЗП са инструктивни, а на жалбоподателя е указан реда за оспорване на процесния.

Правилен е изводът на АССГ, че предвид фактическите установявания, не се констатира нарушено право на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД на участие в административното производство по издаване на заповедта, а оттам и на правото му на защита. Дружеството е имало възможност на самостоятелно основание за възражения и доказателствени искания в хода на съдебното производство. Видно е, че в открито съдебно заседание пред АССГ проведено на 27.10.2025 година, дружеството не е упражнило правото си на процесуално представителство.

6.Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотеза на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.

По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 ДР ЗЗП.

Съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. В съответствие с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

За да е налице фактическият състав на твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика.

Съобразявайки установените по делото факти, първоинстанционният съд е формирал неправилен извод, че „Кредирект’" ЕООД е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в ЗЗП, предвид следните изводи от правна страна:

Разпоредителната част на административния акт обективира волята на административния орган (в тази насока виж решение на ВАС по адм.д. № 7325/2025г.). Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. Нейното изпълнение законодателят гарантира чрез правна принуда, а не мотивите на акта. Т.е. в конкретната хипотеза разпоредителната част на акта забранява на дружеството при упражняване на търговска дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в два аспекта, а именно:

-да предоставя в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) и предлаганите от него договори невярна и подвеждаща информация за стойността на годишния лихвен процент на разходите, като не включва стойността на неустойката и

-да предоставя невярна и подвеждаща информация в СЕФ за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата по кредита (т. 9 от Част II на СЕФ).

Касационният състав приема, че волята на административния акт в разпоредителната част на акта не осъществява състава на твърдяната нелоялна търговска практика, предвид следните изводи от правна страна:

Досежно размера на ГПК, в което не е включен разхода за неустойка:

1.Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В § 1, т. 1 ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е регламентирано, че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Транспонирането на чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е намерило точно отражение в § 1, т. 1 ДР ЗПК, като няма различия в дадените определения, като и в двете норми се съдържат следните хипотези в условията на алтернативност: 1. “всякакви разходи, свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати” и 2. “разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия”.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

След съпоставка на предвиденото в чл. 18, ал. 1 от договора и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се установява, че в ГПР се включват дължими разходи по кредита изчислени към момента на сключване на същия.

Неустойката, предвидена в чл. 18, ал. 1 от договора, е поставена под условие, че ще бъде дължима единствено, ако в двудневен срок от сключването му, кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение. Тоест в случая неустойката не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й зависи от едно несигурно бъдещо събитие.

Съгласно ЗПК, в годишния процент на разходите се включват всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и са задължителни за потребителя към момента на сключване на договора. Не се включват разходи, които имат характер на санкция и зависят от бъдещо несигурно събитие. В чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично е предвидено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 92, ал. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Предвид правния характер на неустойката, същата се явява дължима едва при неизпълнение на задължение по договора. Т.е. неустойката е разход, който не е задължително да възникне и зависи от поведението на заемателя, предвид, което няма как да бъде предвидено, че ще бъде дължима за да се включи при изчисляване на ГПР към момента на сключване на договора. В тази насока е и решение на ВАС по адм.д. № 11835/2025година.

Изводът, който прави касационният състав е, че не е осъществен състава на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП чрез невключване на неустойката в ГПР към момента на сключване на договора.

По отношение на втората забрана: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация в СЕФ за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата по кредита (т. 9 от Част II на СЕФ):

Касационният състав приема, че и чрез тази така изписана разпоредителна част на административния акт не се осъществява състава на нелоялната търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в ЗЗП:

От предоставения погасителен план и договора за потребителски кредит се установява, че с първите четири месечни вноски не се погасява главница, а се заплащат единствено разходи по кредита. Тази информация е била предоставена на кредитоискателя.

В действителност, в т. 9 от Част II на СЕФ „Описание на основните характеристики на съответния кредит“, срещу: „Когато е приложимо за съответния вид кредит: Погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита (главницата)“ е посочено: „Неприложимо за този вид кредит“.

Но това не означава, че чрез СЕФ се предоставя невярна и подвеждаща информация за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата по кредита (т. 9 от Част II на СЕФ), както приема органът и първоинстанционният съд.

Чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит посочва, че информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.

Посоченото Приложение № 2 обективира съдържанието и формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

След формуляра в ЗПК са обективирани Указания за попълване на Приложение № 2.

Видно от т.11 от тези Указания: В част II, т. 9 кредиторът следва да посочи, че за такива договори за кредит не се предвижда гаранция от трето лице като обезпечение за погасяване на общия размер на кредита (главницата), усвоен по договора за кредит, освен когато такава е предоставена.

В конкретната хипотеза, органът е извел, че чрез изписването „неприложимо“ по тази точка, чрез СЕФ дружеството дава подвеждаща информация за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата на кредита.

Съгласно чл.10, пар. 2, б.“з“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, Договорът за кредит посочва размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски, когато е уместно, реда на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различните лихвани проценти за целите на погасяването.

А съгласно чл. 5, пар.5 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, при договор за кредит, в който плащанията, направени от потребителя, не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита, а се използват за формиране на средства в периоди и при условия, предвидени в говора за кредит или в допълнителен договор, преддоговорната информация, изисквана по пар.1 включва ясно и кратко изявлението, че такива договори за кредит не изискват гаранция от трето лице като обезпечение за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, освен когато такава е предоставена.

Анализът на посочените разпоредби сочи на извод за неосъществена нелоялна търговска практика в по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в ЗЗП, така както е изписана от органа:

Указанията за попълване на СЕФ в сочената графа обосновават извод, че за да се достигне до убеждение за подвеждаща информация при попълване на част II, т. 9 от СЕФ, трябва да се направи анализ на съдържанието относимо към попълването на тази част от СЕФ във връзка с указанията за информацията необходима за това попълване. Вместо това органът е констатирал формално противоречие между тази част на СЕФ и съдържанието на договора/погасителния план към него, където изрично са изписани вноските, които не погасяват главницата, въз основа на което е стигнал до несъответен извод за осъществена нелоялна търговска практика със сочената квалификация чрез невярна информация в част II, т.9 на СЕФ, при липса на относим анализ на информацията за преценка на верността при попълването.

Предвид гореизложеното, като неправилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Заповед № 6122 от 04.07.2025 година на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

Касаторът не претендира разноски.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, съставът на ВАС