Определение № 2111 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. С. С. против определение № 41653 от 12.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12097/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град оставя без разглеждане жалбата на И. С. С. срещу писмо № САГ25-ГР00-1722-1 от 20.10.2025 г. на главния архитект на Столична община и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното писмо има уведомителен характер и с него не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Прави извод, че оспорения акт не съдържа отказ да се разреши изработването на проект за ПУП, а информира адресата за приетото от помощния орган експертно решение и същото не е административен акт, подлежащ на съдебен контрол. По тези съображения съдът стига до заключение за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство започва със заявление от 20.08.2025 г. от И. С. за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП – изменение на ПР на УПИ II “за озеленяване в режим на ТГО и същ. техническа инфраструктура“ за създаване на нови УПИ IV 4 за паркинг“, кв. 34А и УПИ II “за озеленяване в режим на ТГО и същ. техническа инфраструктура“, м. „ж.к. Люлин-3 мр, район Люлин“. На проведено заседание на 01.10.2025 г. ОЕСУТ, НАГ, Столична община не дава съгласие за допускане на градоустройствена процедура поради нередовност на входираните документи и отрицателно становище на район „Люлин“. Указания за отстраняване на нередовността на документите, приложени към заявлението не са дадени. С оспореното писмо главният архитект на Столична община уведомява заявителите за взетото решение от ОЕСУТ като изрично цитира и мотивите за това. От изложеното следва, че главният архитект, който е органът сезиран с искането, възприемайки мотивите на ОЕСУТ по същество отказва да издаде заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП – ПР. За административният орган не съществува задължение да уведомява заявителя за взетото решение от ОЕСУТ, а следва след произнасянето на експертния съвет в законоустановения срок да издаде заповед, с която да разреши или да откаже изработването на проект за изменение на ПУП. В случая неправилно съдът приема, че оспореното писмо е с уведомителен характер. По съдържанието същото обективира възприетото от административния орган отрицателно становище на ОЕСУТ, което обосновава наличие на изричен отказ да се издаде искания акт. Следователно изводът на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен. Дали главният архитект към момента на постановяване на отказа е компетентен да стори това е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на жалбата. Разноски на жалбоподателя в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива са дължими с оглед крайния изход на спора. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,