Определение № 359 от 08.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4922/2022 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №4992 от 15.08.2022 г. на И. Я. С., М. Я. Т., Я. Я. А., лично и като наследник на Р. Д. А., и И. Х. А., подадена от пълномощника им адвокат Д. А., срещу определение № 412 от 21.07.2022 г. по гр. дело № 306/2022 г. на Апелативен съд –Варна, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение №3053/30.08.2021 г. по гр. дело №1959/21 г. на Окръжен съд – Варна и е потвърдено същото определение, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№6722/26.04.2021 г. на „Проприете Марин“ЕАД, град София. Жалбоподателите излагат доводи, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. С молба вх. №36 от 03.01.2023 г. искат да се спре производството по делото до приключване на гр. дело №3389/20 г. на Окръжен съд – Варна, което е с предмет отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. Ответникът по частната жалба СУ „Св. Кл. Охридски“, град София, оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. По искането за спиране. Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК /т. 8 от ТР № 1/17.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2001 г. ОСГК на ВКС/ поради висящото гражданско дело с предмет отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. Основание за спиране е не всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение по обуславящото дело. Настоящото производство е по обжалване действията на съдебен изпълнител и не е обусловено от изхода на посоченото по-горе дело на ОС – Варна. Подадената частна жалба е допустима в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателите срещу определение №3053/30.08.2021 г. по гр. дело №1959/21 г. на Окръжен съд – Варна, а разгледана по същество е неоснователна. В останалата част частната жалба е недопустима. С обжалваното определение е прието, че с оставянето без разглеждане жалбата на „Проприете Марин“ ЕАД срещу извършения по изп.д. № 902/2020 г. на ЧСИ С. К.-Д. обратен въвод във владение не се засягат процесуални права на жалбоподателите, поради което те нямат правен интерес от обжалването му. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права, освен в предвидените в закона случаи. Легитимацията на страните е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно. Поради това частната им жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Правилен е изводът, че за жалбоподателите липсва интерес от обжалване действията на ЧСИ, поради което частната им жалба е недопустима. Решението, постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на обжалване – чл.437, ал.4 ГПК. В това производство окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Така разпореденият от закона съдебен контрол над тези актове не е основание да се определи изпълнителното производство като съдебно. Макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, производство пред окръжния съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, поради което процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение./ТР №3 от 12.07.2005 г. по тълк. дело №3/2005 г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба трябва да се присъдят 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.