Определение № 801 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 247/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба № 2765/13.02.2024 г. на „Агрив-В“ ЕООД за изменение /допълване/ на определение № 245/05.02.2024 г. по настоящото дело и присъждане на разноски за осъществена адвокатска защита в размер на 7 000 лв. Ответникът по молбата „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД оспорва основателността й и моли да бъде оставена без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но по същество е неоснователна. Производството по т. д. № 247/2023 г. е образувано по касационни жалби и на двете насрещни по спора страни. С определение № 245/05.02.2024 г. обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол и по двете касационни жалби. При постановяване на определението настоящият състав на ВКС е преценил, че с оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК разноски не следва да се присъждат. В разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена процесуална възможност за страните в определен от закона срок да сезират съда с искане за изменение или за допълване на постановеното по делото решение/определение в частта за разноските, когато дължимите за производството пред съответната инстанция разноски са изчислени неправилно или когато съдът е пропуснал да се произнесе по разноските, въпреки своевременно заявените претенции за тяхното присъждане. Съобразявайки данните по делото, съдът намира, че в конкретния случай не е налице поддържаното в молбата основание по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението от 05.02.2024 г. в частта за разноските. В мотивите към него е отразена преценката на съдебния състав, че с оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК страните не си дължат взаимно разноски. Следователно неприсъждането на адвокатско възнаграждение не е обусловено от пропуск на съда, предполагащ прилагане разпоредбата на чл. 248 ГПК, а от извод за отсъствие на основание да бъде разпределяна отговорност за разноски в случая. В този смисъл е формирана и практика - определение № 139/2022 г. по т. д. № 693/2021 г. на II т.о., определение № 204/2017 г. по т. д. № 289/2017 г. на I т.о., определение № 44/2020 г. по т. д. № 744/2019 г. на I т. о. и др. Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,