Решение № 8426 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от И. В. С., чрез адв. А. Александров, против Решение№18795/02.06.2025 г., постановено по адм. д. № 584/25 г. от Административния съд София –град. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба, предявена от И. В. С., срещу „Флатекс Дегиро“- клон България КЧТ, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 лева за периода от 09.02.21 г. до 17.01.25 година от незаконосъобразно изискано от нея свидетелство за съдимост като предпоставка за встъпване в трудово правоотношение. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1000 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска след отмяна на решението, уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото. Ответникът – Флатекс Дегиро - клон България КЧТ оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор от 17.07.25 г., поддържан и в съдебно заседание от процесуалния му представител. Иска отхвърляне на касационната жалба. Претендира разноски. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна по делото, за която подлежащото на обжалване съдебно решение, е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 АПК. По основателността й приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в психически негативни изживявания, дискомфорт, стрес в работната среда, причинени от незаконосъобразно действие - незаконосъобразно изискано от ищцата свидетелство за съдимост като предпоставка за встъпване в трудово правоотношение с ответника и обработването на личните й данни съдържащи се в свидетелството за съдимост, без правно основание. Административният е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Посочил е, че в конкретната хипотеза, за да се ангажира    отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ следва да са налице кумулативно всички елементи от фактическия    състав: претърпяна вреда, неимуществена; незаконосъобразно действие на ответника; вредата да е настъпила в резултат на    незаконосъобразното действие. Посочил е, също така, че съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника е установяване на незаконосъобразността на предприетите действия от служители на ответника. По – натам, административният съд е продължил с анализа си, че за да е налице незаконосъобразно действие е необходимо административният орган да е предприел действия, които не се основават на закона или на административен акт.  Отговорността за вреди от действия    е отговорност за фактически действия на служители на ответника (администратор на лични данни). След като е приел, че в позитивното право липсва легално определение на термина "действие", съдът е посочил, че под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се разбира, всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба Съдът е посочил за безспорни обстоятелствата, че Флатекс ДЕГИРО - клон България КЧТ е клон на чуждестранна търговска банка, регистрирана и лицензирана съгласно законодателството на Република Германия, както и че от ищцата преди да заеме длъжността „старши юрисконсулт“ в клона считано от 1.03.2021 г е изискано да представи свидетелство за съдимост. Съдът е приел, че с оглед правноорганизационната форма и дейността на ответника, спрямо него са приложими мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари по аргумент от чл. 1 от Закон за мерките срещу изпирането на пари. Приел е, също така, че с оглед задълженията на ищцата като старши юрисконсулт свързани най-общо с консултиране дейността на ответника с цел спазване банковото законодателство, вкл и в областта на мерките против изпирането на пари и борбата срещу финансиране на тероризма, тоест задължения които имат отношение към контрола и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, то несъмнено същата следва да отговаря на изискванията за надеждност при наемането й, което включва чисто съдебно минало, което се установява чрез свидетелство за съдимост. Посочил е, че към момента на сключване на трудовия договор между ищцата и ответника – 1.03.2021г.,   чл. 101 ал.2 т.14 от ЗМИП не предвижда изрично, за целите на проверката за надежност на наеманите служители, възможност да се изисква    свидетелство за съдимост, тъй като разпоредбата    е изменена с ДВ, бр. 60 от 2023 г., в сила от 14.07.2023 г., тоест след сключването на трудовия договор с ищцата,  като е предвидено вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма да съдържат политики и процедури за проверка на професионалната компетентност и надеждността при наемане и текуща оценка на останалите служители, чиито служебни задължения по преценка на лицето по чл. 4 или на ръководителя на специализираната служба по чл. 106 биха могли да имат отношение към контрола и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и правилата за обучението на тези служители, като за целите на проверката може да се изисква и свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ за лицата, които не са български граждани. Съдът е приел, че предвид заеманата длъжност от ищцата е имало основание същата да бъде проверена за надежност преди назначаването й, вкл и дали има чисто съдебно минало, чрез свидетелство за съдимост. Съдът се е позовал на чл. 1 ал.1 т.5 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, според който за сключване на трудов договор са необходими: свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало. Съдът е посочил, също така, че не следвало    да се използва формалистичния подход на дирене на изрична правна норма, която да предоставя възможност /задължава ответника да изисква свидетелство за съдимост при условие, че безспорно следва служителите които се наемат в клона на банката и чиито задължения ще бъдат свързани и ще имат отношение към контрола и гарантирането, че дружеството е въвело регулаторни изисквания за предотвратяването изпирането на пари и финансиране на тероризма, да бъдат проверени за надежност. Това произтичало от целите на приложимия спрямо ответника ЗМИП, който определя мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.  Съдът е приел, че след като на ищцата й е предстояло да й бъдат възложени трудови задължения, за изпълнението на които има достъп до информация, която има отношение към прането на пари, работодателят е бил длъжен на основание ЗИМП и немското законодателство да изиска от нея свидетелство за съдимост, с цел единствено, проверка на надежността й. Съдът се е позовал на общият разум на ЗМИП. Съдът е посочил, че в процесният случай тази проверка е осъществена чрез изисканото от ищцата свидетелство за    съдимост, като не е осъществено действие което не почива на закона. Прието е от съда, че това действие на ответника се основава на правна норма, поради което не е незаконосъобразно. Съдът е приел, също така, че чрез изисканото от ищцата, свидетелство за съдимост, несъмнено се осъществява обработване на личните й данни от ответника, който е администратор на лични данни, но то е за целите на сключване на трудов договор на основание чл. 6, пар. 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно „обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора“. Преценил е, че действията на ответника не са в противоречие със Становището на КЗЛД с рег. № ПНМД-01-5/16.01.2020 г.    на Комисията за защита на личните данни на което се позовава ищцата. Решаващият извод на административния съд е, че действията на администратора на лични данни изразяващи се в изискване от ищцата на свидетелство за съдимост преди сключване с нея на трудовия й договор като старши юрисконсулт имат своето законово основание, поради което и не са незаконосъобразни. Въз основа но този свой извод, съдът е приел, че липсва първата предпоставка за уважаване на иска. Преценил е, че след като не е установен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 39 ЗЗЛД вр чл. 1 от ЗОДОВ, излагането на мотиви относно останалите му елементи е безпредметно. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат. Казусът попада в приложното поле на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО ( наричан за краткост по-долу Регламента). Предявеният иск е с пр. осн. чл. 39 ЗЗЛД вр. с чл. 82 от Регламента. Съгласно националната уредба, искът е подсъден на административния съд за разглеждането му. Предпоставките за уважаване на иска за присъждане на обезщетение са регламентирани в чл. 82 от Регламента и те са - нарушение на регламента, допуснато от администратора или обработващия личните данни, настъпила вреда за лицето, чиито данни неправомерно са обработвани и причинна връзка между тази вреда и нарушението. Предпоставките са кумулативни. По аргумент от чл. 82, параграф 2 от Регламента, доказателствената тежест за установяване на правомерното обработване на личните данни е за ответника - администратор или обработващ. В конкретния случай, административният съд основателно е преценил, че ответникът е администратор на лични данни, тъй като отговаря на определението за това в чл. 4, параграф 7 от Регламента. Правилен е изводът на административния съд, че изискването на свидетелство за съдимост и запознаване със съдържанието му е "обработване на лични данни" по смисъла на Регламента. Касационната инстанция преценява като правилен и извода на административния съд, че в конкретния случай обработването на личните данни на ищцата от свидетелството й за съдимост, е било законосъобразно, но по различни съображения от изложените от първоинстанционния съд. Ответникът се е справил с доказателствената тежест да установи, че обработването е било в съответствие със закона. По силата на чл. 288, параграф втори от Договора за функциониране на Европейския съюз, регламентът е акт с общо приложение, задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави - членки. В чл. 6 от приложимия Регламент са визирани хипотези на законосъобразно обработване на лични данни. Една от тези хипотези е чл. 6, параграф 1, б. е). Разпоредбата предвижда, че обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по специално когато субектът на данните е дете. Мотивите за приемането на посочената разпоредба са в т. 47 от съображенията на Регламента. От съдържанието им следва, че изискването е за спазване на баланса между законните интереси на администратора от обработването на лични данни и правата и свободите на субекта, чиито данни се обработват. Като критерии за спазване на този баланс е посочен случай, когато субектът на данни би имал основателни очаквания, че при създаване на взаимоотношение с администратора на данни, по силата на което той става негов подчинен, негови лични данни ще бъдат обработени. Такъв именно е настоящият случай. В съображенията е посочено също, че обработването на лични данни, строго необходимо за целите на предотвратяването на измами представлява законен интерес. В отговора на исковата молба, ответникът, чрез своя процесуален представител е посочил, че преценката за събиране на свидетелството за съдимост на ищцата е направена на база характера на заеманата позиция и на достъпа на обема информация, която тази позиция й предоставя. Сочи се, че информацията, до която служителите на длъжност "старши юрисконсулт" в правния отдел на Клона имат достъп е конфедициална, а неправомерното й използване би могло да доведе до редица измами и злоупотреби. Твърденията на ответника са обосновани, тъй като се доказват от длъжностната характеристика за длъжността - старши юрисконсулт ( лист 110-112 от първоинстанционното дело) и от документите, доказващи изпълнението на конкретни задачи от ищцата по трудовия й договор с ответника, представени от последния с молба от 23.04.25 г. ( лист 289 и сл. от делото), както и от задълженията на служителя, описани в Трудов договор от 01.03.21 година. Изводът, който се налага е, че при кандидатстване за длъжността "старши юрисконсулт" при работодател, чийто основен предмет на дейност е поддръжка и обслужване на онлайн търговска платформа, разумно е да се очаква, че с оглед досега с чувствителна информация - клиенти, договори, корпоративни документи, кореспонденция с банки, регулаторни органи, работодателят ще изиска при наемане на работа на юрист, който да му помага в дейността, представяне на свидетелство за съдимост, за да се увери в неговата надежност и отговорност, каквато се изисква за заемането на длъжността. Легитимният интерес на работодателя произтича от това, да се гарантира, че при подбора на служителя си, има основание да прецени, че той не би злоупотребил с чувствителната информация, предоставена от партньори и клиенти в процеса на извършване на дейността на работодателя. В конкретния случай, чрез изискване от ищцата на свидетелството й за съдимост не са нарушение разпоредбите на Регламента. По отношение на вредата, която ищцата твърди да е преживяла, следва да се посочи, че по начина, по който е описана, се формира извод, че емоционалните несгоди за ищцата не са от факта на обработване на личните данни от свидетелството й за съдимост, а от незачитане на професионалното й становище по въпроса. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, поради което следва да го остави в сила. По разноските: С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Ответникът в касационното производство има право на разноски, които своевременно е заявил и доказал с документите на лист 112-114 от касационното дело. Основателно е възражението на касатора за прекомерност на разноските на ответника в касационното производство предвид обема и сложността на извършената правна работа по защитата в настоящото производство, а и предвид цената на исковата претенция. Обективен ориентир за разумност на адвокатско възнаграждение при тази цена на иска е Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа - чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата. Преценен по посочения начин, размерът на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция следва да е същият като за първоинстанционното производство - 1000 лева или 511,29 евро. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд