Решение № 4359 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 362/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Елхово, приподписана от юрисконсулт Л. Къстева, против решение № 1651 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 229/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменена издадената от него заповед № РД-379/14.05.2025 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че заповедта и констативният акт съдържат описание на извършеното преустройство и какво е несъответствието му с одобрените за строежа книжа, с което е спазено изискването за форма на акта. Позовава се на признание от извършителя за осъществено незаконно строителство, изразената от него готовност да внесе за одобряване проектна документация или да възстанови фактическото положение. Посочва, че съдът не е обсъдил приложението на чл. 178, ал. 4 и ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Моли за отмяна на атакуваното решение. Не претендира разноски. Ответникът - С. С. С., в качеството му на ЕТ „ССС-С. Стоянов“, чрез пълномощника адвокат И. Лахтев, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като пледира, че са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд Ямбол е бил сезиран с жалба на ЕТ „ССС-С. Стоянов“, против заповед № РД-379/14.05.2025 г., с която на основание чл. 178, ал. 6 и чл. 224а, ал. 1 ЗУТ е забранен достъпът до строеж: Преустройство на сграда с идентификатор 27382.500.3569.1, находяща се в УПИ І, кв. 5, с отреждане за търговски обект, поземлен имот с идентификатор (ПИ) 27382.500.3569 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Елхово, разпоредено е на адресата да отстрани нередностите, като възстанови първоначалния вид на заведение по одобрения проект, както и на основание чл. 224а, ал. 3 ЗУТ е даден 30 дн. срок за изпълнение на задължението, а на доставчиците е разпоредено прекъсване доставянето на ел.енергия и вода. В обстоятелствената част е посочено, че строежът е собственост на адресата на заповедта - ЕТ „ССС-С. Стоянов“, съгласно цитиран нотариален акт и представлява нощен бар, за което има удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2019 г. Извършено е вътрешно преустройство, състоящо се в премахване на преградни стени, затваряне на съществуващи и отваряне на нови отвори, без одобрени строителни книжа, с цел увеличаване на площта за посетители. Прието е, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. ЕТ „ССС-С. Стоянов“ е извършител на строежа и налице е строеж по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За да отмени заповедта съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, предвид категорията на строежа, но при неспазване на изискването за форма, което обуславя и материална незаконосъобразност. Изложено е, че оспореният акт не съдържа конкретни фактически основания, а само общо е посочено описаното по-горе извършено вътрешно преустройство. Такова е описанието и в констативния акт, като няма приложена графична част, която да съдържа информация за характеристиките и параметрите на строителството, както и в какво се състои изпълнението му в отклонение с издадените строителни книжа, за да се прецени дали това отклонение е съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно, като към мотивите на първоинстанционния съд следва да се допълни още едно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. По своята правна същност спирането на изпълнението на строеж е принудителна административна мярка и целта на закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство, като в хипотезата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ - спирането е до отстраняване на нарушенията, а в хипотезата на чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, както e в случая, заради посоченото в заповедта, че се касае за незаконен строеж - спирането е до издаване на заповед за премахването му. Безспорно, както от материалите по преписката, така и от неоспорените твърдения на жалбоподателя се установява, че в случая е бил налице вече завършен строеж, а не новостроящ се такъв, т. е. посоченото в заповедта правно основание по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ е неприложимо в конкретния случай. По отношение другото посочено в заповедта основание - чл. 178, ал. 6 ЗУТ, заповед за забрана се издава за извършен строеж, който се ползва не по предназначение или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. В случая обаче, констатациите са за извършено незаконно строителство (макар в ЗУТ да не съществува чл. 224, ал. 2, т. 2), а не за ползване не по предназначение. Доколкото заповедта съдържа мотиви свързани с приложението на чл. 178, ал. 6 ЗУТ, те противоречат на постановения диспозитив, с който е забранен достъпът до строежа по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ. Следователно, освен правилната констатация на първоинстанционния съд, че извършеното строителство не е надлежно индивидуализирано, административният орган е допуснал смесване на двете производства - по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ за спиране изпълнението на строеж и по чл. 178, ал. 6 ЗУТ за забрана ползването на строеж. Производството е започнало с констативен акт в който е изложено, че за процесния обект е констатирано извършено строителство и следва започване на административно производство по реда на чл. 178, вр. чл. 177 ЗУТ и забрана за ползване по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Последвалата заповед, предмет на това производство е с различно правно основание - чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, като в акта само е отбелязан чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Със смесването на две различи производства по естеството и последиците си, административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 АПК като е издал акт, без да изясни релевантните факти и обстоятелства от значение за производството. Нарушено е и правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като некоректното посочване на приложимото правно основание е равносилно на непосочването на такова, тъй като в този случай се нарушава правото на защита на адресата на акта. Налага се извод, че постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна. В тежест на бюджета на ответния орган следва да бъде присъдено заплатеното от ЕТ „ССС-С. Стоянов“ адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, съгласно представения договор за правна помощ с инкорпорирана разписка за плащане, при липса на направено възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,