Определение № 141 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2020 г.

Производството е по делото е образувано по касационна жалба на В. П. Д., Ч. Г. И. и В. И. Д. чрез пълномощника им адвокат П. М. против решение № III-105 от 15.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 644 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 307 от 17.12.2019 г. по гр.д. № 462/2019 г. на Районен съд-Айтос за уважаване на предявения от П. Т. Г., П. М. М., С. Т. В. и Д. Т. К. против В. П. Д., Ч. Г. И. и В. И. Д. ревандикационен иск по отношение на 1/6 ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1 в сградата на Ж.“С.“, построена в общинско място, съставляващо поземлен имот * в кв.125 по ПУП на [населено място], ведно с принадлежащите му избено помещение № 5 и таванско помещение № 1 и 7.515 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. П. Т. Г., П. М. М., С. Т. В. и Д. Т. К. чрез пълномощника им адвокат Г. П. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: При постановяване на въззивното решение съдът е счел предявения иск за допустим, като е изложил съображения, че е константна съдебната практика на ВКС, че иск по 108 от ЗС е допустим между съсобственици за съответна идеална част. Приема се, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право /в този смисъл са Решение №15 от 02.08.2012 г. по гр.д. №1299/2010 г. на ВКС, Решение № 351 от 14.10.2011 г. по гр.д. №1179/2010 г. I ГО на ВКС, Решение №351 от 14.10.2011 г. гр.д. №1179/2010 г., I ГО на ВКС и др./. Въззивният съд е посочил, че в практиката на ВКС е спорен въпросът дали по предявен по реда на чл.108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота, т.е ако искът е основателен в установителната част, основателен или неоснователен трябва да е в осъдителната. По този въпрос състав на ВКС по гр.д. 4773/2019 е предложил на основание чл.292 ГПК на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение, като тълкувателно дело към настоящия момент не е образувано. Предвид липсата на произнасяне на ВКС съдът е посочил, че застъпва преобладаващото в практиката становище, че при уважаване на иск по чл. 108 от ЗС на съсобственик срещу друг съсобственик в установителната част, искът е основателен и в осъдителната част, като изпълнението на съдебно решение, с което е уважен иска става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота. С оглед преодоляване на противоречивата практика на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГК по въпроса: по предявен по реда на чл.108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота? Отговорът на този въпрос е релевантен по настоящото дело, по което ревандикационен иск между съсобственици е уважен в осъдителната си част, поради което на основание чл.292 ГПК същото следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение