Определение № 50001 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2022 г.

Производството е по чл. 247 ТПК. Подадена е на 21.11.2023г. молба от „БТВ Медия Труп” ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 50040 от 12.07.2023г. по настоящето дело в частта му за разноските. Твърди се, че е налице несъответствие между формираната воля и нейното външно изразяване. Посочено е, че страните имат право на разноски според уважената, съответно отхвърлената част на иска, но присъденото на адвокат И. възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв в размер на 1120 лв. не съответства на уважения размер на иска. С втора молба се представят доказателства за извършено плащане на сумата 1120 лв. в полза на адвокат И. Й.. Ответникът по молбата В. С. К. я намира за неоснователна. Счита, че не е допусната грешка, а страната е имала възможност да иска изменение на решението по реда и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, което не е сторила. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С постановеното по настоящето дело решение № 50040 от 12.07.2023г. като краен резултат е уважен иска на В. С. К. против „БТВ Медия Труп” ЕАД по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500лв. и е отхвърлен иска за разликата над този размер до предявения такъв от 100 000лв. В полза на пълномощника на ищеца адвокат И. Й. са присъдени 1120 лв. адвокатско възнаграждение за три инстанции по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Посочено е в мотивите, че страните имат право на разноски според уважената, съответно отхвърлената част на иска; оказаната на ищеца адвокатска помощ е безплатна по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и предвид уважения размер на иска полагащото се възнаграждение на пълномощника адв. И. И. е по 335 лв. за първата и въззивната инстанция (чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията преди изменението в ДВ бр. 88/2022г. и ) и 450 лв. за настоящата инстанция (чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба в действащата редакция) или общо 1120лв. При горните обстоятелства липсва несъответствие между формираната и изразената воля досежно размера на дължимото адвокатско възнаграждение - с диспозитива е присъдена същата сума, която е посочена в решението. Ето защо не е допусната очевидна фактическа грешка. При несъгласие с начина на изчисляване на разноските молителят е могъл да поиска изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК. Едномесечният срок за това е изтекъл към момента на подаване на молбата. Предвид горното молбата за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се остави без уважение. Тъй като решението в частта за разноските има характер на определение, то и настоящият акт, имащ за предмет искане за поправка на тази част от решението, също е определение. Така мотивиран Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение