Определение № 157 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на Г. Н. З. от [населено място] против определение № 71 от 13.04.2020г., постановено по ч.гр.д. № 821/2020г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско дело, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба, против определение № 22203 от 27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 11286/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането му за допускане на обезпечение на предявения от него срещу С. В. Ц. иск по чл. 34 ЗС за делба на урегулиран поземлен имот в [населено място], район „П.“, С. о., [улица], при подробно описани граници и съседи в исковата молба, чрез спиране на производството по изп. дело № 9528/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № * на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд и е обезсилена издадената от районния съд обезпечителна заповед. Жалбоподателят намира изводите на състава на ВКС за неправилни. Счита, че разпоредбата на чл. 396, ал.2, изр.3 ГПК не следва да се тълкува стеснително, а следва да се тълкува в полза на всички участници в обезпечителното производство. Поради това поддържа, че в неговия случай триинстанционният контрол върху определението по допускане на обезпечение е допустим. Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ АД изразява становище, че същата е недопустима. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: За да остави без разглеждане подадената от Г. Н. З. от [населено място] частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, е отхвърлено искането на З. за допускане на обезпечение на бъдещия му иск и е обезсилена издадената от районния съд обезпечителна заповед, тричленният състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на касационен контрол. Изложил е съображения, че обжалването на определенията по допускане на обезпечение е двуинстанционно; изключение представлява хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, но настоящият случай не попада в нея. Определението е правилно. Извършената от предходния тричленен състав преценка на допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК и чл. 396, ал.2, изр.3 ГПК. В настоящия случай молбата за допускане на обезпечение е била уважена от първоинстанционния съд; въззивният съд е отменил определението и е отхвърлил искането за допускане на обезпечение. Това въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Право на касационно обжалване възниква само в обратната хипотеза - когато първоинстанционният съд е отказал налагането на обезпечение и въззивният съд го допуска за първи път. Това е изричната норма на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и тя цели да се осигури възможност на ответника да обжалва налагането на обезпечителната мярка. Разпоредбата е ясна, урежда изключение и не може да бъде тълкувана разширително, както предлага жалбоподателя. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.