Определение № 290 от 13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1178/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. П. П. от [населено място], област П. срещу разпореждане от 27.12.2013 г. по ч. т. д. № 5/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е върната подадената от същото лице частна жалба вх. № 3978 от 17.09.2013 г. срещу постановеното по това дело разпореждане от 19.08.2013 г. за връщане на частна касационна жалба вх. № 1088 от 04.03.2013 г. Частният жалбоподател счита обжалвания акт за неправилен по съображения, че съдът не му е указал необходимостта да посочи точно за какво внася държавната такса, както и че липсата на изрично отбелязване в документа на основанието за плащане е пропуск на банката, която е приела вноската. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне подадената от Р. П. П. от [населено място], област П. частна жалба вх. № 3978 от 17.09.2013 г., въззивният съд е приел, че същият не е изпълнил в срок указанията на ВКС в разпореждане № 342 от 15.11.2013 г. за представяне на доказателства, че внесената държавна такса 15 лв. е относима към посочената частна жалба и по-точно – че заявлението, с което страната счита, че е изпълнила указанието, е депозирано на 20.12.2013 г. (по пощата), след като едноседмичният срок, изчислен от датата на връчване на препис от разпореждане № 342 на ВКС – 09.12.2013 г., вече е бил изтекъл на 16.12.2013 г. Определението е правилно. Извършената от въззивния съд преценка за изпълнение на дадените на страната указания за отстраняване нередовността на вх. № 3978 от 17.09.2013 г. е в съответствие с императивната норма на чл. 101, ал. 3 ГПК, според която при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. В случая, с оглед датата на връчване на съобщението с указанията за внасяне на дължимата държавна такса – 09.12.2013 г., предоставеният на частния жалбоподател едноседмичен срок е изтекъл на 16.12.2013г., който е присъствен ден. Поради това, депозираното заявление вх. № 5510 от 21.12.2013 г. (с пощенско клеймо от 20.12.2013 г.) с приложен втори екземпляр от документа за платена държавна такса представлява действие, извършено след изтичането на срока и като такова не следва да бъде съобразено, както правилно е приел и решаващият състав. Ето защо, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Що се отнася до оплакванията на частния жалбоподател, че няма вина за невписване в банковия документ на основанието за плащане на сумата, същите са ирелевантни за настоящото дело и поради това не подлежат на обсъждане. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение