Определение № 1751 от 05.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1037/2025 г.

Производството по делото е образувано по подадена от „Скорпио“ЕООД молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.3 и т.4 ГПК на определение №260007/20.01.2025г. по т.д.№101/20г. по описа на Плевенски окръжен съд, постановено по реда на чл.692 ал.2 – ал.4 от ТЗ, с което са изменени и одобрени списъците на приети и неприети вземания в производството по несъстоятелност на „А.-2“АД /н/. Постъпили са отговори на така подадената молба от кредиторите М. К. Г., К. М. Д. и „Юробанк България“АД, както и от длъжника „А. -2“АД /н/, в които същите са възразили срещу нея с доводи за недопустимост и неоснователност. Върховният касационен съд Търговска колегия в състав на Второ търговско отделение, при осъществяване преценката по чл.307 ал.1 от ГПК, намира подадената молба за отмяна за процесуално недопустима. Съгласно задължителната съдебна практика - т.2 от ППВС №2/29.09.1997г. /което е запазило значението си и при действието на новия ГПК,в сила от 01.03.2008г./ на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 от ГПК подлежат само актове,които се ползват със сила на пресъдено нещо,т.е. – които са задължителни за страните и правоприемниците им и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, като при това не подлежат на отмяна по посочения ред актовете, за които законът предвижда защита по друг ред. Определението по чл.692 ал.4 от ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо и същевременно осъществява изключението,посочено по-горе. На лицата по чл. 690 от ТЗ ,каквото молителят твърди, че е, е предоставена законодателно възможност да предявят положителен или отрицателен установителен иск за съществуване на съответното вземане по реда на чл. 694 ал. 1 ТЗ, при наличие на абсолютната положителна процесуална предпоставка да са направили валидни възражения по реда на чл. 690 ал. 1 ТЗ. Следователно и тъй като приетото с определението по чл. 692 ал. 4 ТЗ относно дължимостта на вземанията може да бъде пререшено в производството по чл. 694 от ТЗ, приключващо с влязло в сила решение, определението по чл.692 от ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което определението,чиято отмяна се иска по реда на чл.303 от ГПК, е извън приложното поле на това производство.В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в постановените по чл.290 от ГПК решение №15/01.03.2010г. по т.д.№535/2009г. на І т.о. на ВКС и решение №149/08.12.2009г. по т.д.№341/2009г. на І т.о. на ВКС, както и в определения по т.д.№3330/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№2045/2016г. на І т.о. на ВКС, ч.т.д.№455/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№2420/2016г. на ІІ т.о. на ВКС и др. Без значение за характера на определението по чл.692 ал.4 ТЗ е дали възразилият кредитор, какъвто молителят твърди, че е, се е възползвал от правото си на иск или не, щом законодателят му е предоставил такава възможност. Молбата, като недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,