Определение № 754 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К. срещу въззивно решение от 28.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 264 /2010 г. на Софийски апелативен съд, г.о., ІV с-в., с което е потвърдено решение от 04.02.2010 г. по гр.д. № 3109 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., І – 2 с-в., с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу К. У. С. с правно основание чл.284,ал.2 ЗЗД за сумата 13,000 евро - частичен иск от пълния размер 25,000 евро. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, основанията за това ще бъдат разгледани по-долу. Ответникът оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. Искът е основан на твърдения, че страните са граждани на И., които решили да сключат брак и да се установят да живеят в Р. България, на 21.07.2006 г. ищцата превела на ответника от собствена банкова сметка в И. собствената си парична сума 25,000 евро по уговорка с ответника да закупи на нейно име в Р. България жилище, през 2007 г. двамата сключили брак, който в момента е дълбоко и непоправимо разстроен и страните живеят разделени, до момента ответникът не е купил жилище, но отказва да върне парите. Ответникът оспорва иска с твърдения, че парите били дарени на двамата при техния годеж и са използвани за издръжката на ищцата от ответника. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е установено твърдяното от ищцата основание на иска. Настоящият състав намира, че изведеният от жалбоподателя въпрос: допустимо ли е във въззивното производство по ГПК от 2007 г. (по реда на ограничения въззив) въззивният съд да допусне преразпит на свидетел – доказателство, поискано с въззивната жалба, ако жалбоподателят не е поискала от първоинстанционния съд поправка на протокола, обективиращ разпита на свидетеля, нито е поискала неговия преразпит от първоинстанционния съд, е обусловил въззивното решение и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ПК за допускане на решението до касационно обжалване. Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 2 на сто върху цената на иска и – 508.52 лева. Воден от изложеното съдът