Решение № 2704 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2016 г.

Решение № 2704 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК (Административнопроцесуален кодекс). Образувано е по касационна жалба на М. Х. Т., лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "М. Т.", чрез процесуалния представител адв. И. М., срещу решение № 222 от 21.06.2016 г. по адм. дело № 44 по описа за 2016 г. на административен съд (АС) - В. Т., в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу оспорения от него ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Т. оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - В. Т. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-15-1401373-091-001 от 1.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. В. Т., потвърден с решение № 529 от 23.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Т.. Той е издаден във връзка с осъществена ревизия на лицето, което е и едноличен търговец с фирма ЕТ "М. Т.", по повод осъществяваната от него такава дейност, по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.01.2008 г. -31.12.2012 г.; на ЗДДФЛ за ревизиран период 1.01.2007 г. -31.12.2012 г. и на КСО и ЗЗО за ревизиран период 1.01.2008 г. -31.12.2012 г. В хода на реализирането й са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК, поради което е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Определени са задължения за данък върху добавената стойност и лихви за забава, за данък върху доходите и лихва за забава, за социални осигурителни вноски и за задължителни здравноосигурителни вноски, както и лихва за забава върху тях. При обжалването по административен ред ревизионният акт е потвърден изцяло от решаващия административен орган. При съдебното оспорване е отменен ревизионния акт в частта, относно определените задължения по КСО и ЗЗО за 2008 г., за 2009 г. и за 2010 г., и до 15.02.2011 г., когато влиза в сила чл. 124а от ДОПК, и което приложение е от тази дата занапред. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора и събраните доказателства по делото. Административният орган е изложил подробни съображения и е формирал извод за частична незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Той е отграничил и дал отговор на направените основни възражения относно прилагането на специалния ред по чл. 122 и сл. от ДОПК по повод процесната ревизия, нарушаването на чл. 109 от ДОПК относно необразуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци по ДОПК, поради изтичането на 5 годишния срок и относно неправилното прилагане на чл. 124а от ДОПК. Те съставляват и основните касационни възражения в касационната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав. Също така съдът се е произнесъл, за което е задължен и служебно и по действителността на процесния ревизионен акт, като е обсъдил подробно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция. Обосновал е извод за валидност на същият. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По повод на първия спорен момент, въведен с касационната жалба, следва да се посочи, че по делото безспорно е установено, а и се доказват основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК, за извършване на ревизията по специалния ред затова. Първото обстоятелство е това по т. 2 - наличие на данни за укрити приходи или доходи. Ревизираният субект, като едноличният търговец не е отчитал всички извършени от него продажби на стоки в търговските му обекти. Безспорно е установено, че той е бил получател по фактури, издадени от конкретно установени доставчици, при които са извършени насрещни проверки и тези доставки са реални. Също така се установява, че в счетоводството на едноличния търговец не са отразени всички фактури за закупените стоки, като е констатирана тяхната фактическа наличност при него и не са отчитани разходи. Констатирано е също, че той не е издавал фактури и касови бонове, каквито са му поискани при ревизията, а с оглед на приходите от продажбата на същите стоки, каквито също не се отчитат, не е начислявал и данък добавена стойност. Второто обстоятелство, това по т. 4 - липсва счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, също правилно е установено в ревизионното производство. В счетоводството на едноличният търговец няма заведена аналитична отчетност на стоково-материалните запаси, а само стойностно отчитане, липсват инвентаризационни описи, протоколи за бракувани или за липсващи стоки, стокови разписки и др., като той не е отчитал всички извършени от него продажби, още повече, че е извършвал търговия на дребно със стоки от различен вид и характеристика на бързооборотни, поради естеството им - хранителни продукти, както и на цигари. Същият е осъществявал и дейност в автосервиз, както и с кафе-аперитив. Прието е, че не може да се установи и точно финансовия му резултат от стопанската дейност през ревизираните години и се определи правилно данъчното задължение, респ. задълженията за осигурителни вноски. Третото обстоятелство, това по т. 7 - декларираните и/или получени приходи и доходи, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, също се явява реализирано и доказано в административното производство. Констатирано е превишение на разходите над приходите, квалифицирани като доходи с неустановен произход, подлежащ на облагане. При изготвяне на паричните потоци не са приети за доказани твърдяните факти по предоставени в заем парични средства от трети, физически лица, с оглед на предаването им и финансовата способност на заемателите затова. Правилно съдът е приел, че доказването на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, обуславя специалния ред за облагане, уреден в ДОПК. По повод втория спорен момент, който е въведен и като касационно възражение, а именно относно прилагането на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, т. е. за срока за образуване на ревизионно производство, то същото е неоснователно. По делото не се спори, че процесният ревизионен акт е втори, след като първият по време ревизионен акт е отменен с решение № 240 от 3.06.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т., поправено с негово решение № 240а от 11.09.2014 г. Ревизионното производство е започнало със заповедта за възлагане от 06.06.2013 г., а именно това е датата на първата издадена заповед за възлагане на ревизия и е висящо до влизане в сила на издадения ревизионен акт. Втората заповед за възлагане на ревизия, тази от 10.06.2014 г., възстановява висящността на спора, в какъвто смисъл е и съдебната практика. По повод прилагането на цитираната разпоредба съдът е изложил правни съображения. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК, ревизионно производство за установяване на задължения за данъци не се образува, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 1.01.2009 г. по повод облагането по реда на ЗДДС и от 1.01.2009 г. по повод облагането по реда на ЗДДФЛ. Това е така и с оглед на разпоредбите на чл. 125, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗДДС, и чл. 50 и чл. 53 от ЗДДФЛ, според които срокът за подаване на справка-декларация/декларация е 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (по повод реализиране механизма на облагане с ДДС) и 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода (по повод облагането с корпоративен доход или данък върху доходите). Така срокът е започнал да тече от 1.01.2009 г. и по отношение на двете данъчни публични вземания и изтича на 1.01.2015 г. Към този момент ревизията се явява възложена със заповедта за възлагане на ревизия от 06.06.2013 г., поради което и срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК се явява спазен при извършването на ревизионното административно производство, приключило с издаване на ревизионния акт. При съобразяване с приложимите правни норми и установената съдебна практика, правилни и съобразени с констатираните факти по делото са изводите на съда относно чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съответно броенето на срока от първата заповед за възлагане на ревизия, както и преценката, че срокът за образуване на ревизионно производство не е изтекъл. По повод възражението за друг издаден ревизионен акт относим към същия ревизиран период, то същото е неоснователно, понеже е налице ревизионен акт № 151302339 от 7.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. В. Т., който е обжалван от ревизирания субект и е отменен, като в изпълнение на решение № 240 от 3.06.2014 г. на директора на "ОДОП"-гр. В. Т. е проведено сега обсъжданото ревизионно производство, предмет на съдебен контрол от АС - В. Т.. По повод на третия спорен момент в съдебното производство, въведен с първоинстанционната жалба, съдът е изложил правилно фактите по делото и съответните правни изводи, поради което е отменил ревизионния акт в частта относно определените задължения за осигурителни, социални и здравни, и лихва за забава, определени на основание чл. 124а от ДОПК по специалния ред за времето до 15.01.2011 г., когато тази норма влиза в сила (ЗИДДОПК, ДВ, бр. 14/2011 г.). Правилно съдът се е позовал на тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 3 по описа за 2015 г. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4 569.81 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение